Югословенска кинотека  и Българска национална филмотека представят Седмица на сръбското кино. Събитиетоще се проведе в столичното кино „Одеон”  от 21 до 27 май 2021 г. Селекцията е реализирана от двата филмови архива. В рамките на 7 прожекции ще бъдат показани 8 филма, създадени в различни периоди. Всички те са дигитално реставрирани от Югословенската кинотека.

На откриването ще бъде показан филмът „Кой пее там”(Ko to tamo peva, 1980, 86 минути) на Слободан Шиян по сценарий на Душан Ковачевич. Дебютът на Шиян е страхотна трагикомедия, която показва преклонението на режисьора пред класическото американско кино. Той комбинира иконографските модели на сръбската комедийна традиция с образната структура на „Дилижансът”(1939, реж. Джон Форд). „Кой пее там” е избран за най-добър сръбски филм на ХХ век в класация, организирана от Югословенската кинотека. Филмът ще бъде представен от Югослав Пантелич (директор на Югословенска кинотека) и Александър Ерделянович (директор на киноархива към Югословенска кинотека).  

Закриващата прожекция е с филма „Измамното лято на ’68” (Varljivo leto’68, 1984, 87 мин.) на великия Горан Паскалевич. Той е сред най-талантливите  представители на ,,Пражката школа‘‘ в югославското кино. Изключително забавната комедия с политически нотки е не просто поклон пред великите чешки комедии на Форман, Менцел и Хитилова. Филмът е оригинален трагикомичен поглед към съзряването по време на събитията от 1968 г., когато студенти по целия свят, включително и в Югославия, се борят срещу статуквото и изискват промяна. Когато излиза, филмът се радва на голям успех сред публиката и става основа за успешната кариера на своя режисьор.

Акцент в програмата е чисто новата дигитална реставрация на немия филм „Грешница без грях’’ (Gresnica bez greha, 1930, 91 мин.) на Коста Новакович. Филмът разказва мелодраматичната история на авантюристичната Любица. Тя решава да напусне родното си селце за да учи в големия град. Показан е забележителния контраст между автентичното архаично сръбско село и голимия Белград, в който опасностите и престъпността дебнат на всеки ъгъл. 

Вторият игрален филм на пионера на сръбското и югославско кино Коста Новакович успява да балансира извънградски пейзажи със забързаното ежедневие на следвоенен Белград. Столицата бързо възприема всички новости на Запада – мода, музика и непознат до тогава начин на живот. Тази версия на филма е създадена от комбинацията между новооткрита, непозната до този момент филмова ролка, съдържаща тонирани различни части от филма и единственото съществуващо черно-бяло копие. Това, което ще видим на екрана е максимално близо до оригиналната версия на филма, от която липсват само няколко фрагмента.

Специално за реставрираната версия е композирана и записана оригинална музика с автор Милош Кръстич.

Прожекцията е с вход свободен!

В програмата е включен най-старият сръбски филм „Караджордже”(Karađorđe ,1911, 56 мин.) на Илия Станоевич.Той е историческа драма, разказваща за Първото сръбско въстание срещу османската власт през 1804 г. и за неговия предводител Караджорже Петрович.

Първият сръбски и балкански филм „Караджордже“ е безспорен шедьовър на сръбското кино. Намерен е през лятото на 2003 в Австрийския филмов архив във Виена, заедно с по-голямата част от фонда на първия сръбски филмов продуцент Светозар Боторич, изгубен преди повече от 75 години.Специално за реставрираната версия е композирана и записана оригинална музика с автор Владимир Пейкович.     

Специалната прожекция на ,,Караджордже‘‘ ще включва и документалната хроника „Български военнопленници в белградската крепост  Калемегдан”(Bugarski zarobljenici u beogradskom donjem gradu, 1913, 4 мин.) на оператора Славко Йованович. Кадрите показват част от живота на заловените български офицери и войници в края на Междусъюзническата война от 1913. Първите български войници, пленени по време на сражения със сърбите, са транспортирани с влак до Белград на 21 юни 1913. Челната група от 17 пленени офицери и 1200 войници, част от Рилската дивизия, са ескортирани по улиците на Белград към крепостта Калемегдан.

Ще бъдат показани още:

„Любовна афера или трагедията на телефонистката”(Ljubavni slučaj ili, tragedija službenice PTT, 1967, 66 мин.) на големия Душан Макавеев.Неговиятвтори игрален филм и един от първите на Черната югославска вълна се радва на значителен успех, особено в чужбина. Разпространен е в над 60 държави. Филмът е необикновен хибрид между игрално и документално кино. Един от върховете на Душан Макавеев, където той демонстрира сарказма си към социалистическото общество.

„Когато бъда мъртъв и бял”(Кad budem mrtav i beo, 1967, 75 мин.) на Живоин Павлович. На моменти хумористична, но преди всичко жестока и трагична приказка за патилата на млад сръбски провинциалист, който се опитва да надскочи скромното си потекло. С този филм, нападан от властта и класифициран като представител на Черната югославска вълна, режисьорът Живоин Павлович доказва себе си като водеща фигура в сръбското кино и безкомпромисен критик на аномалиите в социализма. Днес филмът му се смята за класика в сръбското и югославското кино.

„Мирис на полски цветя” (Мiris poljskog cveća, 1977, 90 мин.) на Сърджан Каранович, който е сред най-изтъкнатите югославски режисьори, завършили прочутата филмова академия в Прага (FAMU) и познати като ,,Пражката школа‘‘ в югославското кино. Както и в предишните си филми, той използва натуршчици за повечето от ролите. „Мирис на полски цветя” е интелигентен филм, който обхваща различни теми. В него се отличава и изключителната музика на Зоран Симянович.

Сръбското кино не е само Кустурица! Екипът на Българската национална филмотека създава балансирана селекция между първите опити в киното, не само в Сърбия, а и на Балканите и малко популярни у нас, но придобили култов статус по света образци на югославската кинематография. Заповядайте във филмотечно кино ,,Одеон’’ за да се уверите в това!

Филмът ,,Грешница без грях‘‘ е с вход свободен!

Всички останали филми са с цена 5 лв.

Филмите ще бъдат представени от специалисти киноведи.

 

Програма

Откриване, 21. 05. 2021 (петък), 19.00 ч. 

Кой пее там / Ko to tamo peva 

22. 05. 2021 (събота), 19.30 ч.

1. Караджордже / Karađorđe

2. Български военнопленници в белградската крепост на Калемегдан / Bugarski zarobljenici u beogradskom donjem gradu

 

23. 05. 2021 (неделя), 19.30 ч.

Грешница без грях / Greshnica bez Greha  

Прожекцията е част от инициативата ,,A Season of Classic Films‘‘

24. 05. 2021 (понеделник), 19.30 ч.

Любовна афера или трагедията на телефонистката / Ljubavni slučaj; ili, tragedija službenice PTT

25. 05. 2021 (вторник), 19.30 ч.

Когато бъда мъртъв и бял / Kad budem mrtav i beo

 26. 05. 2021 (сряда), 19.30 ч.

Мирис на полски цветя / Miris poljskog cveća 

Закриване, 27. 05. 2021 (четвъртък), 19.30 ч.

 Измамното лято на ’68 / Varljivo leto '68  

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...