Киноработилница по „стоп моушън“ анимация за деца

След изключително успешни две учебни години и все по-засилващия се интерес от страна на училищата и учениците, мрежата на „Киноклуб“ разширява дейността си с работилници по стоп-моушън анимация за по-малките ученици от втори до четвърти клас. Заниманията се водят от режисьора Девина Василева и Мартин Кирилов. Те целят да развият у децата както практическите умения за направата на анимационни филмчета, така и усет към изкуството като цяло. Работилниците стимулират критичното мислене и художественото пресъздаване на идеите, развиват въображението, креативността и умението на учениците да комуникират, да работят в екип и да са търпеливи по пътя към постигане на желаните резултати. 

 

"Киноклуб +"

"Киноклуб +" е допълнение към оригиналната кинообразователна програма на "Киноклуб" и "Кинематограф" за училищата. Чрез мрежа от партньорства Кинематограф осигурява безплатен достъп на учениците до тематични културни събития, премиери на български филми и срещи с кинотворци. Киноклуб+ не само доближава киното до учениците, но и учениците до киното като така се изгражда по-цялостен културен контекст, в който същевременно се развива и публика за българското късометражно кино.

 

„Киноклуб София“

И тази година „Киноклуб“ в сътрудничество с платформата за късометражно кино „Кинематограф“ продължава с проекта си „Киноклуб София“, който е финансиран от Столична Община по програма „София – творчески град на киното UNESCO“. В инициативата, в която се организират безплатни прожекции на късометражни филми и дискусии с ученици в столичните училища, се включва нова група от учебни заведения. Събитията са насочени към учениците от 10-ти, 11-ти и 12-ти клас. Основната цел на киноклубовете е участващите да се въведат в образователния аспект на киното, да се изгради нужната сетивност и понятиен апарат за разбирането на филмите и упражняването на критично мислене, както и да се засегнат актуални теми и проблематика, които да дадат възможност на бъдещите студенти да се ориентират по-добре в предстоящото им съзряване като възрастни хора и граждани в информационно пренаситеният съвременен свят. 

 Прожекциите и дискусиите се водят от младия режисьор Йордан Михайловски, а филмовият подбор е правен с участие и на външни за екипа изявени творци. Киносрещите продължават между 45 и 90 минути, в зависимост от предпочитанията на съответното училище, и насочват вниманието към някои от следните теми: 

• Рисковете на онлайн средата;

• Противодействие на агресията и насилието;

• Устойчиво развитие и природа;

• Еволюцията на технологиите;

• Професионално и личностно развитие;

• Подобряване комуникативните умения и работата в екип.

Тази дейност не е нова за „Кинематограф“. От 2015-та година досега редакторският екип е организирал над 150 киноклуба в над 40 училища в София и страната. 

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...