БОРИС МИТОВ, "Свободна Европа"
Националният филмов център (НФЦ) финансира с 50 000 лв. детски фантастичен филм, но той се оказва негоден за излъчване по БНТ, където според договора задължително трябва да бъде показан.
Причината е, че не е направен дизайн на звука, на места липсва говор, а 3D анимацията не е довършена като дори не са изрязани зелените екрани. Въпреки това, становището на Националната техническа комисия към НФЦ е, че „копието е годно за публични прожекции“.
Това е историята на неизлъчвания все още късометражен филм „Първа книга на въздухоплаването“. Последният проект на режисьора Борис Николов, който почина преди повече от година и половина.
До днес колегите му опитват да разрешат разногласията си с продуцента, за да може филмът да бъде показан, но всичките им опити удрят на камък. Продуцентът не иска да представи в НФЦ завършения от тях вариант и да им преотстъпи правата върху разпространението с некомерсиална цел. Така филмът остава неизлъчен вече повече от година.
Началото на проекта
През 2015 г. Борис Николов и сценаристката Милена Петрова печелят субсидията заедно с продуцентската фирма „Солент Филм“ с управител Александър Партулов. Снимките започват в началото на 2017 г. като още тогава се появяват първите проблеми.
„С цел икономии, снимките протекоха в съкратен период, без скриптър, а в някои дни и без първи асистент-режисьор. Всичко това доведе до редица компромиси в творческата реализация, а в крайна сметка, в рамките на предвидения снимачен срок, не успяхме да заснемем края на филма – факт, който не обезпокои продуцента. За да има нашият филм финал, ние сами организирахме, проведохме и заплатихме допълнителен снимачен ден“, пишат Петрова и операторът Димитър Скобелев в свое отворено писмо, разпространено през юли и подкрепено от близо 800 души.
С него те правят последен опит да привлекат вниманието на институциите към казуса, който според тях е показателен за дейността на Националния филмов център.
Месец след приключването на снимките, 31-годишният режисьор на филма е диагностициран със злокачествен рак в напреднал стадий. Шест месеца по-късно Борис Николов умира.
Заради загубата на основната творческа фигура в екипа, НФЦ удължава крайния срок, в който трябва да му бъде предадено копие от продукцията. През това време Милена Петрова и Димитър Скобелев многократно търсят продуцента по телефона, но той не отговаря. Съдейства им единствено в намирането на студио за цветните корекции.
„Едва месец преди удължения краен срок за предаване на филма, успяхме да се свържем с управителя на „Солент Филм“. Оказа се, че това вече е Александър Момчев, заел мястото на напусналия съдружник Александър Партулов. Заявихме, че въпреки усилията ни, без продуцентска помощ, финализирането на филма в срок е невъзможно и е нужна нова отсрочка. Безпардонният му отговор бе, че дали филмът е завършен или не, въобще не го интересува, и че на съответната дата ще го предаде в НФЦ, дори и да е завършен само на 60-70%”, разказват сценаристката и операторът.
Бивш продуцент и нов режисьор
След това Милена Петрова и Димитър Скобелев разбират, че новият управител на „Солент Филм“ Александър Момчев е предал през май 2018 г. работна версия на филма им в НФЦ. Тъй като протоколът от предаването трябва да бъде подписан и от режисьор, за такъв е бил назначен бившият му съдружник Александър Партулов. Така се получава, че веднъж Партулов е подписал договора с НФЦ в качественото си на управител на продуцентската фирма, а втори път е подписал протокола за предаване на еталонно копие в качеството си на режисьор.
Тъй като продуцентската фирма, която държи правата за разпространение на филма, отказва да приеме от авторите му готовия вариант, а БНТ отказва да излъчи недовършения, той все още не е показван на екран. Затова Петрова, Скобелев и родителите на Борис Николов предлагат на Момчев споразумение – да му предадат завършената от тях версия, която той да предостави на НФЦ и БНТ, изтегляйки работното копие. Заедно с бащата на покойния режисьор – Николай Николов, те искат от „Солент Филм“ и правата за некомерсиално използване на филма, за да организират премиера и прожекции. Момчев обаче засега не приема предложението.
„Моята мисия е да намеря начин филмът, в който вложихме изключително много любов и усилия, да бъде прожектиран – филмът да води своя живот. Близките на Борис да могат да го видят на екран, както и всички деца, които непрекъснато питат кога ще го гледат на кино“, заяви Милена Петрова пред Свободна Европа.
Потърсен за коментар, Момчев отказа да говори по темата, уточнявайки единствено, че „всичко, каквото е трябвало да кажа, съм го казал и съм го написал“.
Позицията на НФЦ
„Според договора, който продуцентите имат с НФЦ, те са длъжни две неща. Първо, да завършат филма. И второ, да го предадат, за да могат да си отчетат финансирането и да си спазят договорите. Те са направили това, избрали са си режисьор... От това, което намерих аз с юристите, при нас няма проблем, юридически, с този филм. Пред филмовия център те са го предали и са го завършили според правилата. Там е огромен проблем между тях с продуцента им, но филмовият център няма никакво право да се меси в това, защото те са частни компании“, каза от своя страна пред Свободна Европа директорът на НФЦ Жана Караиванова.
Попитана как е възможно филмовият център да приеме като годно за излъчване копие от филма, а БНТ да твърди обратното, тя изказа съмнение, че става въпрос за идентични версии: „Преди да правим изводи, трябва да проверим какво копие е предадено в БНТ, защото те може да не са идентични тези копия. Това трябва техническа комисия да провери. Пак да кажа – това нещо се е случило преди аз да съм директор, но Национален филмов център има техническа комисия, която гледа всички филми. Тази техническа комисия излиза с протоколи, с мотивации. И само на базата на тези протоколи се приемат филмите. Този филм е минал такава техническа комисия и му е издаден протокол. Какво са занесли в БНТ, аз не мога да знам – нито с какво качество, нито какъв вариант.“
„Копията в БНТ и НФЦ са идентични. Гледахме го заедно с бащата на Борис Николов на организирана среща от БНТ. Единствената разлика е, че хората в „Студио Екран“ на БНТ се отнасят сериозно към работата си. И не говорим за съдържанието, а за техническите параметри, както и неуредените договорни отношения на продуцента за доста от кадрите, които са във филма и върху които той няма права“, коментира по този повод Милена Петрова пред Свободна Европа.
Заключенията на техническата комисия
Основният мотив, с който Националната техническа комисия подминава въпросните дефекти в звука и анимациите във филма е, че „не извършва оценка относно завършеността на филма, както и дали и доколко е в съответствие със сценария, както и с творческите идеи на режисьора и екипа на филма“.
„Важно е да се има предвид, че техническата комисия при НФЦ не гледа съдържанието на филма, а неговите технически качества и годност да бъде показван в киносалони. Доколкото ми е известно правомощията на комисията в БНТ засягат и съдържанието на филма, поради което е възможно едно и също копие да не бъде прието от тях”, уточни по този повод пред Свободна Европа и адвокатът на НФЦ Петър Станков.
Всъщност Националната техническа комисия признава само един проблем – „ненаправени цветни корекции между основната картина и 3D анимациите”. „Останалите забележки касаят реализацията на творчески решения (как трябва да изглеждат надписите, графичните елементи и специалните ефекти на филма), които не са предмет на оценка от страна на Техническата комисия.”
Без отговор обаче остава въпросът – как е възможно недовършени 3D анимации, липсата на говор, цветни корекции и смесване на звука да се приемат като „творчески решения”?
---
Зорница София: Какво се прави при продуцентски произвол?
Сред подкрепилите отвореното писмо на създателите на „Първа книга за въздухоплаването” до културния министър Боил Банов, финансовия му колега Владислав Горанов и други институции, е известната режисьорка Зорница София. Свободна Европа публикува част от мнението ѝ, споделено в подписката:
„Първо и безусловно, този филм трябва да получи виза и да стигне до публиката и заради паметта на автора си, и заради усилията на всички, които го обичат и уважават и са го завършили адекватно. Държа да отбележа, че разбирам защо техническата комисия в НФЦ не би могла да вземе отношение по авторството на филма, това не е тяхна задача. Необходими са вероятно други и нови механизми. Наличието на нов закон и работата по нов правилник мисля, че дават тази възможност. Казусът повдига въпроса: какво се прави в случаите на продуцентски произвол? [...] Мисля, че е важно този конкретен трагичен случай да разреши не само показа на филма „Първа книга за въздухоплаването” във вида, в който автора му и екипа му защитават. Важно е да се създаде механизъм, чрез който НФЦ и/или Министерство на културата да могат да санкционират или поне лимитират продуцентски произвол. И когато става дума за авторство, и когато става дума за задължения по договори. Знаем, че в момента продуценти с неизпълнени задължения към предишните свои екипи от предишни свои проекти безпроблемно кандидатстват с нови проекти в НФЦ и никой не може да ги спре. И да кандидатстват, и да печелят.”
