КОЛЧО СЛЕПЕЦА*

Гледам и не вярвам на очите си - в деня на единствения всеобщ празник за националното обединение, постигнато напук на Русия, президентът премиер, или обратното беше, каза днес, 6 септември, че през 1885 г. българите непоколебимо са отхвърлили Берлинския диктат. 

Внушението, посланието към народонаселението е ясно - големите западноевропейски държави са скроили шапка на България, но ние не сме ги послушали. Но да уточним: държавите, които са били страна при преговорите през 1878 г. са Османската империя, Германската империя, Австро-Унгария, Великобритания, Франция, Италия и Руската империя. Българи не са допуснати до конгреса, нали не сте забравили. 

Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания. Българите много бързо усетихме "освободителната" калъчка и още Батенберг започна да избягва руската опека и беше остранен, а и скоро умря. Та затова тайно и полека направихме Съединението, а най-ядосаният беше руският цар. Просто той не искаше България да влезе в орбитата на богатите европейски държави, а да бъде придатък на Русия. Историята се повтаря, нали! 

---

 *След като поверихме рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ на известната Вазова героиня Рада Госпожина, сега поканихме за автор и друг негов уникален герой - Колчо Слепеца. Той ще води рубриката "Из кривиците на времето", в която ще коментира явните противоречия в историята, която се поднася за всеобщо ползване.

На снимката е Константин Кисимов като Колчо Слепеца във филма "Под игото" (1952), режисьор Дако Даковски

„Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.”

 

Георги Мишев, писател и сценарист, роден на 3 ноември преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.