Имам усещането, че националните празници и всякакви официални дни са отдушник на населението да излее целия заряд от клишета, които носи в душата си. (Защото рядко има победи във волейбола и в тениса.)

Само обявете официално, че е Ден на нещо си, независимо какво. По телевизии, радиа, социални мрежи и в телефонни обаждания се излива такъв порой от баналности. Кич.

Тази дума сякаш вече е непозната в наши дни, не я чувам да се използва. Затова кратка езикова справка от речника:  Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства.

Всички чествания, зари-проверки и прочее събития, предполагащи да се държат патетични речи, се ползват от управляващите на всички нива за пиар. Те четат банализми, а публиката - жадна да се почувства хомогенна с тълпата - поглъща общите приказки и преживява кичозния празник. И се вълнува искрено.

Всъщност управляващите затова и над 100 години вече поддържат традицията на патетичните чествания, а в последните години добавиха и исторически възстановки – още по-голям кич. Така свирят на сантименталната струна на народа, който си мисли: ех, сега сме нещастни, но поне в миналото сме били герои. 

Ами не, не сме били! Били са малък процент наши сънародници, а ние днес нямаме нищо общо с тях. И с всеки кичозен празник не уважаваме светлата им памет. Добре че не могат да ни чуят и видят…

Ваша Рада Госпожина

---

SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.

Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.

Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато. 

В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.