Имам усещането, че националните празници и всякакви официални дни са отдушник на населението да излее целия заряд от клишета, които носи в душата си. (Защото рядко има победи във волейбола и в тениса.)

Само обявете официално, че е Ден на нещо си, независимо какво. По телевизии, радиа, социални мрежи и в телефонни обаждания се излива такъв порой от баналности. Кич.

Тази дума сякаш вече е непозната в наши дни, не я чувам да се използва. Затова кратка езикова справка от речника:  Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства.

Всички чествания, зари-проверки и прочее събития, предполагащи да се държат патетични речи, се ползват от управляващите на всички нива за пиар. Те четат банализми, а публиката - жадна да се почувства хомогенна с тълпата - поглъща общите приказки и преживява кичозния празник. И се вълнува искрено.

Всъщност управляващите затова и над 100 години вече поддържат традицията на патетичните чествания, а в последните години добавиха и исторически възстановки – още по-голям кич. Така свирят на сантименталната струна на народа, който си мисли: ех, сега сме нещастни, но поне в миналото сме били герои. 

Ами не, не сме били! Били са малък процент наши сънародници, а ние днес нямаме нищо общо с тях. И с всеки кичозен празник не уважаваме светлата им памет. Добре че не могат да ни чуят и видят…

Ваша Рада Госпожина

---

SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.

Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.

Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато. 

В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си