Нали съм си учителка, надникнах в няколко училища на първия учебен ден и се хванах за главата. От възрожденския стремеж на българите към образование не е останало нищо – гледам цялата власт и всички проруски попове с ролекси се изсипали по дворовете да си правят реклама на гърба на децата.

И не само това: Изтъпанил се баш министърът и дрънка врели некипели в училищен двор за педофили, секти и кръвопиещи НПО-та. Да ти се смръзне кръвта от ниската му култура и злоба. И защо избра да ги демонстрира в училищен двор?!

Когато войските на руския император нахлули ли някога в българските земи на Османската империя, останали удивени, че всяко дете знае да чете и пише, че всички учат  и са чисти и спретнати. За разлика от азиатската руска империя, потънала в невежество, суеверия, беднотия и престъпност. Днес с бодри крачки управляващите ни водят натам.

Ето – баш министърът с едно изречение разкара всички учебници – не му трябва на него избор. Депутатите му се напъват в парламента да вкарат безумния предмет “Добродетели и религия”, та да може дечицата да растат като малки фундаменталистчета. Религия и военно обучение – ама какво друго има да се учи? Я ги вижте в Русия – кръстене, сглобяване на Калашник и хайде на фронта за 35 минути – толкова оцелява там руският войник.

На добър час, горкички деца! И да знаете – родителите ви са виновни, защото продължават да са роби.

Ваша Рада Госпожина

 

------------

SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.

Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.

Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато. 

В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 52 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза