Кога, ако не на 10 ноември – 36 години след падането на Стената и на авторитарните режими в Източна Европа – можем да си го кажем: Свободата не е ценност №1 на българското общество. 

За половин човешки живот свидетелите на демократичните процеси през 1989 година отгледаха поколение, което не е научило нито един исторически урок, а голяма част от самите съвременници на свободата забравиха идеалите си. Така днес се множат тези, които:

- Не виждат опасността от новия Хитлер и масовата смърт, причинена от режима му.

- Смятат за нормално страната ни да е сателит на чудовищния режим в Русия.

- Не желаят това, за което населението на трицифрен брой държави мечтае – да са член на клуба на богатите и проспериращи държави в Европа.

- Не осъждат масовите убийства след завладяването на България от армията на СССР през 1944 година.

- Мечтаят за здрава ръка, „която да не се съобразява с избори и парламент, както показа последното социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, поръчано и анализирано от „Отворено общество“.

Това отстъпление от демокрацията дава отровни плодове: расизъм, краен национализъм, дискриминация, култ към личността, кариеризъм, шуробаджанащина, нагаждане към корупцията, безкритичност към престъпленията във властта. 

Както вече стана дума: В основата на всичко е свободата. Свободните хора зачитат свободата и на останалите.  Незачитането й е в основата на безобразията и в бита, и в отношенията между данъкоплатците и публичните им институции, които те издържат – т. нар. държава. България през огромни периоди от историята си е била лишена от свобода, затова сериозно изостава. 

Влизаме в пореден цикъл на несвобода. И това е огромна опасност. Предупредени сте. 

Ваша Рада Госпожина

---

SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.

Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.

Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато. 

В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Без образование ние никога няма да достигнеме до никакво добро.“

Любен Каравелов - поет, писател, енциклопедист и журналист, роден на 7 ноември преди 192 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд