Кога, ако не на 10 ноември – 36 години след падането на Стената и на авторитарните режими в Източна Европа – можем да си го кажем: Свободата не е ценност №1 на българското общество. 

За половин човешки живот свидетелите на демократичните процеси през 1989 година отгледаха поколение, което не е научило нито един исторически урок, а голяма част от самите съвременници на свободата забравиха идеалите си. Така днес се множат тези, които:

- Не виждат опасността от новия Хитлер и масовата смърт, причинена от режима му.

- Смятат за нормално страната ни да е сателит на чудовищния режим в Русия.

- Не желаят това, за което населението на трицифрен брой държави мечтае – да са член на клуба на богатите и проспериращи държави в Европа.

- Не осъждат масовите убийства след завладяването на България от армията на СССР през 1944 година.

- Мечтаят за здрава ръка, „която да не се съобразява с избори и парламент, както показа последното социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, поръчано и анализирано от „Отворено общество“.

Това отстъпление от демокрацията дава отровни плодове: расизъм, краен национализъм, дискриминация, култ към личността, кариеризъм, шуробаджанащина, нагаждане към корупцията, безкритичност към престъпленията във властта. 

Както вече стана дума: В основата на всичко е свободата. Свободните хора зачитат свободата и на останалите.  Незачитането й е в основата на безобразията и в бита, и в отношенията между данъкоплатците и публичните им институции, които те издържат – т. нар. държава. България през огромни периоди от историята си е била лишена от свобода, затова сериозно изостава. 

Влизаме в пореден цикъл на несвобода. И това е огромна опасност. Предупредени сте. 

Ваша Рада Госпожина

---

SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.

Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.

Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато. 

В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.