ТАТЯНА КЛУГ, КАТРИН ВЕСОЛОВСКИ, DW

Алис Вайдел, кандидатка за канцлер на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“, заяви в разговор с милиардера Илон Мъск в платформата X, че Адолф Хитлер всъщност е бил комунист. Твърдението на Алис Вайдел е опит да се ревизира историята по отношение на националсоциализма. Подобни опити са правени и преди. Те обаче популяризират грешни твърдения и игнорират историческите истини, включително и относно зверствата, извършени от националсоциалистическия режим на Адолф Хитлер от 1933 до 1945 година.

„Алтернатива за Германия“ (АзГ), която е отчасти крайнодясна партия, постоянно се опитва да се дистанцира от нацистите, а влиятелни представители от САЩ като бъдещия вицепрезидент Джей Ди Ванс също разпространяват неверни твърдения за нацисткото минало на Германия.

 

Хитлер не е бил комунист

„Това, което казва г-жа Вайдел, е чиста глупост, на която не може да се придава допълнителна важност, като се подлага на сериозно изследване“, написа германският историк Томас Зандкюлер в отговор на въпрос на ДВ.

„Хитлер се бори с марксизма ожесточено и брутално още от самото начало, а първите жертви, които нацистите хвърлят в затвора, измъчват или направо убиват в концентрационните лагери още през 1933 г., са леви, комунисти, социалдемократи и социалисти“, припомня той пред ДВ.

И в чисто икономическо отношение Хитлер не е бил ляв: „Националсоциалистическата работническа партия на Германия (NSDAP - партията на Хитлер, б. ред.) не е променяла отношенията на собственост в обществото“, припомня Вилд.  

„Тъкмо в икономическо отношение Хитлер не е бил никакъв комунист“, добавя историкът Томас Вебер, автор на книгата „Да се превърнеш в Хитлер: създаването на един нацист“. Той пояснява: „Комунизмът е против частната собственост и ориентираната към печалба икономика и се обявява за национализация на средствата за производство, например на мините и фабриките, както и на природните ресурси“.

 

Хитлер е бил антисемит и расист

Хитлер не може да бъде наречен комунист, „защото е антисемит и расист. А това няма нищо общо с идеята за комунистическо общество, в което хората са равни. Точно обратното е“, казва историкът Михаел Вилд.

Политическото движение на националсоциализма не е социалистическо. Освен това то възниква не по времето на Хитлер, а още след Първата световна война. Към Втората световна война обаче то се утвърждава все повече и повече. Центърът за политическо образование в Бранденбург описва идеологията по следния начин: „Националсоциализмът е изключително националистически, антидемократичен, антиплуралистичен, антисемитски, расистки, империалистически и антикомунистически“. Освен това централна роля в него играе расисткото маргинализиране на малцинства, стигащо чак до геноцид.

 

Първоначално е имало и социалистическо революционно крило

Националсоциализмът се възползва от някои идеи на социализма, както и от понятия като „социалистическа“ и „работническа партия“, за да спечели гласовете на работническата класа и да дойде на власт през 1933 година. Само че трудовото и социалното законодателство на нацистите след идването им на власт води до потискане, преследване и убийства на комунисти, социалдемократи и синдикалисти.

 

В началото в NSDAP е имало крило, самообявило се като социалистическо, но то е ликвидирано още преди партията да дойде на власт през 1933 година. Хитлер поръчва убийството на Грегор Щрасер - водещата фигура в това крило, също както и убийствата на останалите негови опоненти в партията. Според историка Вилд това „крило на Щрасер“ е искало един вид народняшки социализъм в полза на германските работници, но е било също толкова расистко и антисемитско, колкото и останалата част от NSDAP.

 

Различни опити за изкривяване на историята

Ето защо повечето историци отдавна са единодушни, че националсоциализмът не може да бъде приравняван със социализма. Точно това обаче се опитват да правят много хора по политически причини, казва Томас Вебер.

Обикновено този въпрос се обсъжда в твърде тесни граници - дали Хитлер е бил ляв или десен. Десните се опитват да представят Хитлер като класически социалист и левичар, което е съвършено невярно. Или пък се прави опит употребата на термина „социализъм“ от Хитлер и националсоциалистите да се използва като предизборен трик. В това също няма никакъв смисъл, защото не се отчита как Хитлер и националсоциалистите са се самоопределяли, по какъв начин са гледали на света и как са се опитвали да го променят“, посочва още историкът Томас Вебер.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят в пълна степен”.

Жорж Сименон, белгийски писател, роден на 13 февруари преди 122 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.