ЮЛИЯ ХИЦ, DW

Теоретично всичко можеше да се развие по съвсем различен начин. Защото в началото на 30-те години на 20 век изглеждаше сякаш Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа германска работническа партия вървят към своя залез. Така германо-израелският историк и писател Дан Динер описва периода преди Хитлер да поеме властта на 30 януари 1933 година. През есента на 1932 националсоциалистическата партия и председателят ѝ претърпяват сериозни неуспехи. Затова мнозина са изненадани, че именно Хитлер е избран за канцлер.

Последствията са ужасяващи: 60 милиона жертви по целия свят, шест милиона преследвани и убити евреи, към тях се добавят убийствата на синти и роми, хора с увреждания и хомосексуални. 30 януари 1933 е един от най-големите преломни моменти в историята.

"Хитлер не се появява просто по случайност"

Всичко започва още с понятието "завземане на властта", което е неологизъм на нацистката пропаганда. На 30 януари властта на е "завзета" от Хитлер, тя му е "предадена". Президентът Паул фон Хинденбург го назначава за райхсканцлер. При това възрастният генерал дълго време се съпротивлява на Хитлер - през 1932 той му отказва канцлерския пост въпреки добрите резултати на изборите през август. Това е и едно от най-големите поражения на Хитлер.

През 1998 година в своя книга за Хитлер британският историк Иън Кършоу изброява факторите, които са били от ключово значение за развитието през 1933: Кършоу обръща внимание на процеса по подкопаване на демокрацията във Ваймарската република с цел защитаване или прокарване на собствени - често икономически - интереси. Той се спира и на абсолютната решимост на десните консерватори да "премахнат демокрацията и да унищожат социализма”.

В последиците от глобалната икономическа криза авторитарната система, предлагана от Хитлер, среща подкрепа. Неговата жажда за власт и разруха обаче многократно са били подценявани. "Хитлер не е неизбежният резултат от германския "особен път", но не е и просто някаква злополука", обяснява Кършоу. На Хитлер трябва да се гледа в контекста на неговото време - война, революция, национално унижение и страх от болшевизма.

Разбира се, факторите са много, казва историкът Дан Динер, който е провел множество различни проучвания по темата. Икономическата криза и структурата на Ваймарската конституция, която позволява на радикални партии да влязат безпрепятствено в парламента, са особено важни елементи.

И въпреки това историкът повтаря, че издигането на Хитлер на канцлерския пост е било изненедващо събитие. "Националсоциалистите са били на ръба. От есента на 1932 се е усещало вече икономическо съживяване (...) И точно в този момент Хитлер става канцлер. Това всъщност не е трябвало да се случи", казва Динер.

Неизбежно ли е било това? Въпросът, от който историкът не може да се отърси. В изложбата "Пътищата, по които не сме поели. Или: всичко можеше да бъде различно" на Германския исторически музей в Берлин си задава именно този въпрос - не само за издигането на Хитлер, но и за други исторически събития, разиграли се между 1848 и 1989.

Зад затворени врати: как Хитлер става канцлер

Фактът, че Хитлер става канцлер през 1933 година, е резултат от интриги в задкулисието. В това отношение много хора играят важна роля - особено Франц фон Папен, който подава оставка като райхсканцлер през ноември 1932-а и който вижда възможност да си върне властта. Изчисленията му (на пръв поглед) сработват: В правителството на Хитлер-Папен-Хюгенберг той е назначен за вицеканцлер на 30 януари 1933 година.

Фон Папен е доверен човек на Хинденбург. През януари 1933 той договаря с Хитлер условията за канцлерство и съвместно правителство - и в крайна сметка убеждава Хинденбург, че това е правилното решение. В същото време става ясно, че управляващият райхсканцлер Курт фон Шлайхер не може да бъде задържан.

През януари 1933 на другите заинтересовани страни - също и поради привидното смекчаване на исканията на Хитлер (още през август 1932 той иска канцлерството и четири централни министерски поста, а сега иска "само" канцлерството, Райхсминистерството на вътрешните работи и Пруското министерство на вътрешните работи) - са дадени надежди, че лидерът на националсоциалистите ще се остави да бъде "укротен", ако бъде включен в правителството. Монументална заблуда.

Поуки от миналото

"Има едно изречение на Хитлер, от което ме побиват тръпки: "Открихте ме". Сякаш тук действат някакви магически сили, които вкарват човек в ситуация, която развива ядрено експлозивна сила", казва историкът Дан Динер за хода на историята. В изложбата, подготвена от него и колегите му, ясно се вижда, че алчността за власт и личните интереси на отделните участници също са проправили пътя на Хитлер.

Друг важен фактор е финансовата подкрепа от германски компании за националсоциалистическата партия, която изпитва затруднения през 1932 година.

Дан Динер също разглежда историята в огледалото на съвременните проблеми. Особено в днешните кризи той открива паралели с тогавашните - също и по отношение на 1933: "Големият проблем тогава е бил този, че институциите, които подсигуряват демокрацията, се сриват", казва историкът. Това е довело до огромна загуба на контрол - в последната фаза на Ваймарската република управлението се осъществява само с извънредни укази, парламентът е блокиран, а райхспрезидентът Хинденбург може да назначава и уволнява канцлери, както намери за добре.

Какви уроци можем да извлечем за днес? Отговорът на Дан Динер е прост, но съдържателен: "Човек се научава да уважава институциите." И да държите очите си отворени: Въпреки че "Щурмабтайлунг" (SA), паравоенната бойна организация на нацистката партия, марширува с факелно шествие през нощен Берлин към Бранденбургската врата вечерта на 30 януари 1933, повечето хора очевидно не забелязват приближаващата катастрофа. Голяма част от сериозната преса не вижда причина за безпокойство в новото правителство. Само малцина осъзнават опасността. Но предупрежденията им не са взети под внимание.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 57 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…