СУЗАНЕ БРАМС, DW

Когато през 1933-а година нацистите идват на власт, те заливат Германия с вълна от терор. Политическите им врагове изчезват без съдебни процеси в подземията за изтезания - предшественици на концентрационните лагери.

В семействата на жертвите спомените и до днес са живи. Така например бащата на Роланд Херинг е бил просто изхвърлен от нацистите на гробището, след като преди това е бил изтезаван до смърт в концентрационния лагер Хонщайн в Саксонска Швейцария. Семейството трябвало да погребе своя обезобразен до неузнаваемост роднина. Херинг никога не забравя това - до последния си дъх. "То се загнездва в душата", казва дъщеря му Гизела. 

Предшественици на концлагерите

Нацистите изпълват цялата страна с подземия за изтезания, които - в зависимост от това за какъв период са били използвани - са всъщност предшествениците на концентрационните лагери. Нерядко те са били насред жилищни райони. Нацистите превръщат в места за изтезания на политическите си врагове училищни и синдикални сгради, но също така - барокови замъци, фабрики, пивоварни и бивши казарми. Именно там отвеждат комунисти и социалдемократи, журналисти, депутати от Райхстага, членове на "Свидетелите на Йехова", работници - мъже, както и жени.

Много от тези подземия са разрушени по време на войната, но не всички. Само в Берлин историчката Ирене фон Гьоц е открила 220 места за изтезания, които са били използвани по-краткотрайно, и 11 ранни концентрационни лагера. Единият от тях се намирал в квартал "Пренцлауер Берг", който и по онова време е бил гъсто населен - и жителите често можели да чуят писъците на изтезаваните. Халето, в което се вършели изтезанията, било точно пред очите им. "Това също е било част от тогавашната стратегия и тактика, съгласно която ранният националсоциалистически терор е трябва да се разиграва пред очите на хората", казва историчката фон Гьоц.

Пречупени кръстове, дати, имена

Берлинският художник Ролф Шолц открива в дома си под своето ателие някогашен концентрационен лагер - единствения запазен в Берлин. Когато отмества етажерките в мазето, той открива следи от мъчителите и жертвите, сред които пречупени кръстове. На това място са били изтезавани най-малко 500 души, вероятно са били много повече. Домът на Ролф Шолц навремето е бил казарма.

В тези ранни концентрационни лагери са били изпращани политическите врагове. Тогава евреите са били арестувани, защото са били комунисти или социалдемократи, а не просто защото са били евреи. Но именно те са били подложени на особени издевателства - депутатът от Райхстага Ернст Хайлман например, който е бил социалдемократ, е трябвало да живее в кучешки колиби и да се качва на пилон, от който да кукурига като петел. Хайлман преминава през няколко концентрационни лагера, докато накрая е убит в Бухенвалд през 1940-а година.

Съществувала е и съпротива - не всички са били готови да приемат безучастно погазването на правото и издевателствата. През 1934 година в Оснабрюк двама прокурори завеждат дело срещу есесовеца Хайнрих Ремерт, тъй като той изтезавал арестанти от концентрационния лагер Естервеген. Лично Хитлер е трябвало да се намесва, за да предотврати делата срещу коменданти и служители на концентрационните лагери из целия Райх.

Предвестниците на Холокоста

"Ранните концентрационни лагери са били лагери на отмъщението", обяснява Гюнтер Морш, дългогодишен ръководител на мемориала Заксенхаузен в Берлин. Извършителите и жертвите често са се познавали от по-рано - от политическите противоборства по време на Ваймарската република.

Ранни концентрационни лагери е имало по цялата територия на тогавашния Райх. Но най-късно до 1936-а година съществуването на повечето от тях е прекратено - когато вече са създадени големите лагери извън градовете. Съпротивата на политическите противници на нацистите бързо рухва. Техните атаки обаче се насочват към други групи от хора: хомосексуални, т.нар. асоциални, професионални престъпници и в крайна сметка - евреите.

 

Бързото завземане на властта и ранният терор показват колко крехки са демокрациите, смята Морш. Именно в ранните лагери са били поставени основите за по-късните престъпления - Холокоста.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…