SKIF

Това е книга, около която не бива да се престава да се шуми. „Той пак е тук” на Тимур Вермеш (48) – германски журналист от унгарски произход, неслучайно е бестселър в немскоезичните държави. Става дума за дебютен роман, който директно се нареди на „етажерката с класиците”.

Хуморът и сатирата бликат от всеки ред на „Той пак е тук”, издание на „Атлантис - КЛ”. Фантастичният сюжет как Хитлер се събужда до някогашния си бункер в центъра на Берлин в наши дни е единственият неправдоподобен елемент в романа. Всичко останало – житейските ситуации, в които попада, съвременните нрави, манипулативните и комерсиални практики на медиите, цинизмът на партиите, лицемерието на мнозинството в обществото към чужденците и различните  - всичко това е снимка на съвременността с най-висока резолюция.

Читателят започва да се смее от първите страници на романа, а на финала тръпки лазят по гърба му. Имаме ли представа колко хитлеровци бродят между нас? И неуспелият художник Адолф преди 80 години е изглеждал безобиден, а докара апокалипсисът на Земята през ХХ век.

Слава богу, книгата нито е нравоучителна, нито е идеологическа. Тя описва карикатурно съвременния човек с неговото лековерие, заблуди, склонност да бъде манипулиран, наивност. Огромен плюс на този шедьовър е воденето на повествованието в аз-форма – самият Хитлер ни разказва за приключенията си в съвременния свят, доверява ни мислите си, плановете си, връща ни във Втората световна война, като коментира грешките си, успехите си, цялото си обкръжение. И нито за миг, четейки, не можеш да кажеш, че ти звучи изкуствено. Напротив, започваш да разбираш необяснимия му възход в онези дни.

Смешният пласт е на повърхността. Вторият пласт в романа, скрит под тонове хумор и ирония, показва, че урокът на Хитлер изобщо не е научен. Малко повече от половин век по-късно всичко е забравено и почвата за нацизма е изорана и добре наторена. И не са един или двама тези, които упорито хвърлят семена в нея. И колкото да не искаме да повярваме – Хитлер е пак между нас, въпрос на случайност е дали ще успее да вземе властта и да се разпорежда със света, както някога.

Специално внимание заслужава преводачът Любомир Илиев, положил неимоверни усилия да обясни всяко едно неразбираемо за днешния човек понятие от епохата на национал-социалистическото управление в Германия. Неговите бележки правят атмосферата на романа, диалозите и изобщо целия контекст напълно прозрачни дори за най-невежия читател.

„Жените владеят света. Няма нужда да спорим, защото те знаят какво правят. Питай Наполеон. Питай Адам. Питай Ричърд Бъртън или Ричи Самбора. Много мъже са рухнали.”

Джон Бон Джоуви, американски музикант, роден на 2 март преди 62 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Дюн“ - една впечатляваща суперпродукция

 

Вторият филм е съвършен в техническо и визуално отношение.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели