SKIF

Това е книга, около която не бива да се престава да се шуми. „Той пак е тук” на Тимур Вермеш (48) – германски журналист от унгарски произход, неслучайно е бестселър в немскоезичните държави. Става дума за дебютен роман, който директно се нареди на „етажерката с класиците”.

Хуморът и сатирата бликат от всеки ред на „Той пак е тук”, издание на „Атлантис - КЛ”. Фантастичният сюжет как Хитлер се събужда до някогашния си бункер в центъра на Берлин в наши дни е единственият неправдоподобен елемент в романа. Всичко останало – житейските ситуации, в които попада, съвременните нрави, манипулативните и комерсиални практики на медиите, цинизмът на партиите, лицемерието на мнозинството в обществото към чужденците и различните  - всичко това е снимка на съвременността с най-висока резолюция.

Читателят започва да се смее от първите страници на романа, а на финала тръпки лазят по гърба му. Имаме ли представа колко хитлеровци бродят между нас? И неуспелият художник Адолф преди 80 години е изглеждал безобиден, а докара апокалипсисът на Земята през ХХ век.

Слава богу, книгата нито е нравоучителна, нито е идеологическа. Тя описва карикатурно съвременния човек с неговото лековерие, заблуди, склонност да бъде манипулиран, наивност. Огромен плюс на този шедьовър е воденето на повествованието в аз-форма – самият Хитлер ни разказва за приключенията си в съвременния свят, доверява ни мислите си, плановете си, връща ни във Втората световна война, като коментира грешките си, успехите си, цялото си обкръжение. И нито за миг, четейки, не можеш да кажеш, че ти звучи изкуствено. Напротив, започваш да разбираш необяснимия му възход в онези дни.

Смешният пласт е на повърхността. Вторият пласт в романа, скрит под тонове хумор и ирония, показва, че урокът на Хитлер изобщо не е научен. Малко повече от половин век по-късно всичко е забравено и почвата за нацизма е изорана и добре наторена. И не са един или двама тези, които упорито хвърлят семена в нея. И колкото да не искаме да повярваме – Хитлер е пак между нас, въпрос на случайност е дали ще успее да вземе властта и да се разпорежда със света, както някога.

Специално внимание заслужава преводачът Любомир Илиев, положил неимоверни усилия да обясни всяко едно неразбираемо за днешния човек понятие от епохата на национал-социалистическото управление в Германия. Неговите бележки правят атмосферата на романа, диалозите и изобщо целия контекст напълно прозрачни дори за най-невежия читател.

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...