SKIF

Това е книга, около която не бива да се престава да се шуми. „Той пак е тук” на Тимур Вермеш (48) – германски журналист от унгарски произход, неслучайно е бестселър в немскоезичните държави. Става дума за дебютен роман, който директно се нареди на „етажерката с класиците”.

Хуморът и сатирата бликат от всеки ред на „Той пак е тук”, издание на „Атлантис - КЛ”. Фантастичният сюжет как Хитлер се събужда до някогашния си бункер в центъра на Берлин в наши дни е единственият неправдоподобен елемент в романа. Всичко останало – житейските ситуации, в които попада, съвременните нрави, манипулативните и комерсиални практики на медиите, цинизмът на партиите, лицемерието на мнозинството в обществото към чужденците и различните  - всичко това е снимка на съвременността с най-висока резолюция.

Читателят започва да се смее от първите страници на романа, а на финала тръпки лазят по гърба му. Имаме ли представа колко хитлеровци бродят между нас? И неуспелият художник Адолф преди 80 години е изглеждал безобиден, а докара апокалипсисът на Земята през ХХ век.

Слава богу, книгата нито е нравоучителна, нито е идеологическа. Тя описва карикатурно съвременния човек с неговото лековерие, заблуди, склонност да бъде манипулиран, наивност. Огромен плюс на този шедьовър е воденето на повествованието в аз-форма – самият Хитлер ни разказва за приключенията си в съвременния свят, доверява ни мислите си, плановете си, връща ни във Втората световна война, като коментира грешките си, успехите си, цялото си обкръжение. И нито за миг, четейки, не можеш да кажеш, че ти звучи изкуствено. Напротив, започваш да разбираш необяснимия му възход в онези дни.

Смешният пласт е на повърхността. Вторият пласт в романа, скрит под тонове хумор и ирония, показва, че урокът на Хитлер изобщо не е научен. Малко повече от половин век по-късно всичко е забравено и почвата за нацизма е изорана и добре наторена. И не са един или двама тези, които упорито хвърлят семена в нея. И колкото да не искаме да повярваме – Хитлер е пак между нас, въпрос на случайност е дали ще успее да вземе властта и да се разпорежда със света, както някога.

Специално внимание заслужава преводачът Любомир Илиев, положил неимоверни усилия да обясни всяко едно неразбираемо за днешния човек понятие от епохата на национал-социалистическото управление в Германия. Неговите бележки правят атмосферата на романа, диалозите и изобщо целия контекст напълно прозрачни дори за най-невежия читател.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора