SKIF

И външното оценяване ще отиде в кофата за боклук. Министерството на образованието и науката (МОН) незнайно защо реши да го редуцира в IV и VII клас – ще остане само по български език и математика, а други пет предмета отиват „на кино”. На министерството явно не му трябва информация как се подготвят децата по история, биология, география – образованието все повече се концентрира върху българския и математиката, останалото не било важно.

Всъщност външното оценяване отдавна изгуби смисъла си – много скоро след въвеждането му. То беше трудно прокарано, с натиск на неправителствени организации, като идеята беше да се следи нивото на преподаване и учене и резултатите да служат за коректив на образователната полиитика. Изпитите трябваше да се правят неочаквано за учениците, без предварителна подготовка, за да уловят моментното състояние на подготовката им, а не да са балообразуващи.

Това се изроди много бързо, съвсем скоро след въвеждането на стандартните тестове. В момента ситуацията е трагична – предварително се знаят датите на изпитването и целенасочено се прави предварителна подготовка – зубри се, решават се маса задачи, вземат се дори частни уроци, за да се постигне добро представяне. Двигатели на това са самите учители, за да не излезе, че не преподават добре материала и да не получат допълнително пари от директорите. Затова днешното външно оценяване показва  силно изкривена картина. И тъй като резултатите му пак са лоши, представете си какво щеше да бъде, ако министерството провеждаше изненадващо и обективно изпитите...

Стигна се дотам, че много учители превърнаха външното оценяване в основен фактор за оформяне на учениците и оценката, изкарана на него, се оказва определяща при оформянето на годишния успех. Идеален повод да се ходи на частни уроци, нали? Частните уроци – този вреден апендикс на средното ни образование, вече слязоха и в IV клас, благодарение на тъпата политика на МОН.

Сега обезсмислянето му ще е още по-голямо – с подценяването на природните и останалите хуманитарни науки учениците още от съвсем малки ще знаят, че е важно да докарат успех по български и математика. Останалото ще е неважно, както от години са неважни изкуствата в училище. Квадратните глави в МОН така и не разбраха, че изкуството е това, което формира култура и интелигентност, и че то е едно от мощните оръжия срещу агресията и простащината. 

Концентрацията върху българския и математиката няма да направи младежите по-грамотни. Единствено ще налее още вода в мелницата на частните уроци. Така се получава абсурдът, че този гигантски сив бизнес – сигурно един от най-проспериращите у нас, ще набъбне още. И няма власт, която да го изкара на светло, да му събере данъците и да върне образованието обратно в държавния коловоз, който гълта данъците ни без никаква полза. 

Очевидно е, че цялата „реформа” в образованието е от полза единствено на даващите частни уроци, а още по-вероятно изглежда ръководните фактори в министерството да са деен участник в сивата икономика. Иначе няма никаква логика на случващото се там.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Словото е изходното. И спорът дали театърът е самостоятелно изкуство или е придатък към литературата, е като този за яйцето и кокошката. Словото е велико нещо.” 

Крикор Азарян, театрален режисьор, роден на 14 март преди 92 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.