SKIF

И външното оценяване ще отиде в кофата за боклук. Министерството на образованието и науката (МОН) незнайно защо реши да го редуцира в IV и VII клас – ще остане само по български език и математика, а други пет предмета отиват „на кино”. На министерството явно не му трябва информация как се подготвят децата по история, биология, география – образованието все повече се концентрира върху българския и математиката, останалото не било важно.

Всъщност външното оценяване отдавна изгуби смисъла си – много скоро след въвеждането му. То беше трудно прокарано, с натиск на неправителствени организации, като идеята беше да се следи нивото на преподаване и учене и резултатите да служат за коректив на образователната полиитика. Изпитите трябваше да се правят неочаквано за учениците, без предварителна подготовка, за да уловят моментното състояние на подготовката им, а не да са балообразуващи.

Това се изроди много бързо, съвсем скоро след въвеждането на стандартните тестове. В момента ситуацията е трагична – предварително се знаят датите на изпитването и целенасочено се прави предварителна подготовка – зубри се, решават се маса задачи, вземат се дори частни уроци, за да се постигне добро представяне. Двигатели на това са самите учители, за да не излезе, че не преподават добре материала и да не получат допълнително пари от директорите. Затова днешното външно оценяване показва  силно изкривена картина. И тъй като резултатите му пак са лоши, представете си какво щеше да бъде, ако министерството провеждаше изненадващо и обективно изпитите...

Стигна се дотам, че много учители превърнаха външното оценяване в основен фактор за оформяне на учениците и оценката, изкарана на него, се оказва определяща при оформянето на годишния успех. Идеален повод да се ходи на частни уроци, нали? Частните уроци – този вреден апендикс на средното ни образование, вече слязоха и в IV клас, благодарение на тъпата политика на МОН.

Сега обезсмислянето му ще е още по-голямо – с подценяването на природните и останалите хуманитарни науки учениците още от съвсем малки ще знаят, че е важно да докарат успех по български и математика. Останалото ще е неважно, както от години са неважни изкуствата в училище. Квадратните глави в МОН така и не разбраха, че изкуството е това, което формира култура и интелигентност, и че то е едно от мощните оръжия срещу агресията и простащината. 

Концентрацията върху българския и математиката няма да направи младежите по-грамотни. Единствено ще налее още вода в мелницата на частните уроци. Така се получава абсурдът, че този гигантски сив бизнес – сигурно един от най-проспериращите у нас, ще набъбне още. И няма власт, която да го изкара на светло, да му събере данъците и да върне образованието обратно в държавния коловоз, който гълта данъците ни без никаква полза. 

Очевидно е, че цялата „реформа” в образованието е от полза единствено на даващите частни уроци, а още по-вероятно изглежда ръководните фактори в министерството да са деен участник в сивата икономика. Иначе няма никаква логика на случващото се там.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.