НИКОЛАЙ ПЕТКОВ, "Портал Кулутура"
„Неадекватните“, Або, превод Александър Маринов, издателство „Рива“, 2025 г.
За читателите, които са далеч от сферата на училищното образование, този роман ще е антиутопия, диалогизираща с „1984“ на Оруел и с „Процесът“ на Кафка. Ще е наратив в традициите на „Параграф 22“, на „Полет над кукувиче гнездо“ и „Стената“. Ала за онези, които наскоро са били учители, антиутопията ще звучи прекалено реалистично. И същевременно – гротескно. Ще е като картина на Йеронимус Бош, в която са нарисувани самите те. И при все че романът е за Системата, която винаги и навсякъде е ужасяващо безпощадна, то внимателният прочит ни казва и друго.
Две поколения след смъртта на Рандъл Патрик Макмърфи (героят в „Полет над кукувиче гнездо“) от лудницата вече никой не може да избяга. Няма къде! Страничният наблюдател (като вожда Метльо) е невъзможен. Защото тук (тоест в романа) всеки, от най-крехка детска възраст, не просто влиза в психиатрията, а се сраства с нея; и то до такава степен, че с времето се превръща в част от нейния интериор. „Училището винаги е било фабрика за спам“, биха отвърнали онези, които някога са носили пионерски връзки и са „кандидатствали“ за място в комсомола. Към тази констатация (предполагам) ще се присъединят и онези, които са живели от другата страна на Стената. „Но сега е друго“, прошепва ни Або. Сега Системата е по-голяма, по-силна и по-безлична. И – което е най-страшното – сега тя е универсална.
Онова, с което някога Оруел ни стряскаше, разказвайки за новоговора, за това, че невежеството е сила и за всевиждащото око на „големия брат“, днес – на фона на реалността – вече звучи като приказка за седемте козлета. Днес Ботичели е порнография, но за сметка на това всякакви рестрикции върху перверзно изявената сексуалност се наказват като углавно престъпление. Днес Ученикът – като част от системата – не може да греши. Реши ли, че Австрия и Австралия са едно и също нещо, всеки опит да се коригира мнението му ще се приеме като насилие над свободолюбивата детска душа и ще бъде санкциониран. В началото – със строго мъмрене, а после – ако учителят продължава да упорства и да наглее – с дисциплинарно уволнение. Днес трябва да се изучават езици без граматика. Защото нормите и правилата са прекалено дискриминиращи и водят невинните деца до депресивни разстройства.
Приятни, екзотични и вкусни са примерите, които Або дава от кухнята на едно уж английско училище. Четем, смеем се, но и неусетно забелязваме, че бършем и по някоя сълза. Защото онзи виц за Бай Ганьо Българина и за Бай Ганьо Англичанина, който някога си разказвахме, вече не звучи като виц. Простотията е повсеместна и подобно на водата, винаги си намира път. С уговорката, че за разлика от водата, простотията винаги тече нагоре. Тя дава власт, пари и самочувствие. И подобно на стихиите, е реалност, с която никой не може да се бори. Опиташ ли (като учителя Слав Яновски) да вярваш, че има смисъл от четенето на книги, че не е излишно да знаеш кой е Шопен и кой е Шостакович, Системата няма да ти го прости и в удобен момент ще намери начин да те накаже. Ще докаже, че си педофил (защото само педофилите могат искрено да обичат децата) и ще те прати в затвора. При това с любезното съдействие на едно „невинно“ дете, Клоуи; което се чувства оскърбено и унижено заради това, че някой му е казал, че не било лошо човек да знае какво означава думата „възпитание“ и как трябва да се изписва. Иска ли питане, това е непростим грях и учителят трябва да бъде низвергнат заради него. А що се отнася до вината му – излишно е тя да бъде доказвана.
Важно e да се отстоява тезата, че е „извършил предполагаемо престъпление“. С времето думата „предполагаемо“ ще бъде забравена. Не само защото в педагогическата доктрина на училището прилагателните са излишна граматическа категория, чието използване не се препоръчва. Просто Клоуи (имаше такъв герой и при Бекет) е нормата. Тя е като всички. Първо – като майка си. Но и като останалите ученици. И като политиците/бизнесмени, които са в борда на директорите на училището…
А Слав Яновски не е. От което следва, че трябва не просто да бъде изваден от Системата. Това би било награда за него. Слав трябва да бъде осъден като невменяем. Само че далеч по-строго от Рандъл Патрик Макмърфи, който е най-безобиден психопат…
