SKIF

В края на ваканцията образованието кипи от безумията на ресорното министерство.

Просветният министър Красимир Вълчев в четвъртък се видя принуден да спре разпространението на черно-бял вариант на учебниците за осми клас. Причината е завихрилият се скандал в социалните мрежи, подклаждан от леви политици. Според тях евтиният вариант на помагалата щял да раздели децата на бедни и богати - бедните щели да си купуват черно-белите книги, които са с 30% по-евтини, богатите - луксозните с цветни картинки. 

Резултатът - след забраната на министъра на пазара остават само по-скъпите цветни учебници. Честито на родителите, които ще ги платят след броени дни!

Министърът явно скоро не е стъпвал в училище и не е виждал деца, иначе щеше да знае, че никой не гори от желание са купува мухлясалите от скука учебници, още повече пък цветни. Какво да й е цветно например на литературата за осми клас? Или на учебника по български език - и той от банален по-банален. Какви ще са цветните картинки в математиката, в химията, във физиката? Или номерът е да се печели на гърба на родителите? Как пък у нас все формата е на фокус, а съдържанието - никога? 

Всъщност всички възмутени очевидно нямат ученици в горния курс. Ако имаха, щяха да си траят и да правят това, което всички родители правят - купуват учебници втора употреба, търсейки най-ниската цена, а на края на годината - обратно всичко на продавача. Някои учебници, за жалост, наистина не си заслужават отварянето...

И за да е пълен циркът, да попитаме - какво стана с протестите и разправиите в Софийската математическа гимназия (СМГ) - уж най-елитното училище у нас? Ако селските скандали там са белег за елит, какво ли става в неелитните учебни заведения...

Едва ли има наблюдател, който да е наясно кой е правият и кой кривият в спора между директора и уволнената учителка по математика. Въпросът е, че МОН се включи с цялата наглост, на която е способна държавната власт, и вместо директорът и учителката да се разберат в съда, сега силово ще бъде наложен нов директор. Не че защитаваме стария - изобщо не познаваме достойнствата му, освен от хвалбите на протестиращите в негова полза родители. Но когато, за да бъде отсранен, му се намират кусури за часовете по музика, очевидно е, че министерството действа като рекетьор. Шефката на столичния инспекторат Ваня Кастрева очевидно е въвлечена в интригата, щом притиска директора да подава оставка - грозна картинка. Ако е за уволнение, да намери начин да го уволни тя! 

И дано не прозвучи като заяждане, но е много жалко, когато хора с претенции, че образоват децата ни, говорят в ефира на БНР с толкова баналности, повторения и неумеещи да членуват правилно думите. А вероятно по тях се равняват редовите учители... Такива безпросветни времена доживяхме, после учиниците били криви!

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.