SKIF

В края на ваканцията образованието кипи от безумията на ресорното министерство.

Просветният министър Красимир Вълчев в четвъртък се видя принуден да спре разпространението на черно-бял вариант на учебниците за осми клас. Причината е завихрилият се скандал в социалните мрежи, подклаждан от леви политици. Според тях евтиният вариант на помагалата щял да раздели децата на бедни и богати - бедните щели да си купуват черно-белите книги, които са с 30% по-евтини, богатите - луксозните с цветни картинки. 

Резултатът - след забраната на министъра на пазара остават само по-скъпите цветни учебници. Честито на родителите, които ще ги платят след броени дни!

Министърът явно скоро не е стъпвал в училище и не е виждал деца, иначе щеше да знае, че никой не гори от желание са купува мухлясалите от скука учебници, още повече пък цветни. Какво да й е цветно например на литературата за осми клас? Или на учебника по български език - и той от банален по-банален. Какви ще са цветните картинки в математиката, в химията, във физиката? Или номерът е да се печели на гърба на родителите? Как пък у нас все формата е на фокус, а съдържанието - никога? 

Всъщност всички възмутени очевидно нямат ученици в горния курс. Ако имаха, щяха да си траят и да правят това, което всички родители правят - купуват учебници втора употреба, търсейки най-ниската цена, а на края на годината - обратно всичко на продавача. Някои учебници, за жалост, наистина не си заслужават отварянето...

И за да е пълен циркът, да попитаме - какво стана с протестите и разправиите в Софийската математическа гимназия (СМГ) - уж най-елитното училище у нас? Ако селските скандали там са белег за елит, какво ли става в неелитните учебни заведения...

Едва ли има наблюдател, който да е наясно кой е правият и кой кривият в спора между директора и уволнената учителка по математика. Въпросът е, че МОН се включи с цялата наглост, на която е способна държавната власт, и вместо директорът и учителката да се разберат в съда, сега силово ще бъде наложен нов директор. Не че защитаваме стария - изобщо не познаваме достойнствата му, освен от хвалбите на протестиращите в негова полза родители. Но когато, за да бъде отсранен, му се намират кусури за часовете по музика, очевидно е, че министерството действа като рекетьор. Шефката на столичния инспекторат Ваня Кастрева очевидно е въвлечена в интригата, щом притиска директора да подава оставка - грозна картинка. Ако е за уволнение, да намери начин да го уволни тя! 

И дано не прозвучи като заяждане, но е много жалко, когато хора с претенции, че образоват децата ни, говорят в ефира на БНР с толкова баналности, повторения и неумеещи да членуват правилно думите. А вероятно по тях се равняват редовите учители... Такива безпросветни времена доживяхме, после учиниците били криви!

 

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 137 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...