Институтът за изследвания в образованието (независим изследователски център с мисия да подпомага развитието на модерна образователна система) публикува резултатите от изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците – PISA.
В областта на четивната грамотност през годините резултатите на българските ученици устойчиво се понижават, сочи изследването. През 2018 г. понижението е с 16 точки спрямо 2012 г. и с 12 точки – спрямо 2015 г. Трагедията в българското образование след 2012 г. е явна и това го показват средните резултати на българските ученици.
Средният резултат по математика на учениците в държавите членки на ОИСР, спрямо който се анализират средните резултати на всички участници, е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 436 точки или с 53 точки по-нисък от средното за ОИСР.
Подобно на математиката, и по природни науки средният резултат на държавите от ОИСР е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 424 точки.
Данните показват, че в сравнение с 2015 г. средният резултат на българските ученици се е понижил значително през 2018 г. – с 22 точки. В сравнение с другите две области на измерването – четене и математика, в областта на природните науки се наблюдава най-значително намаление на резултатите на българските ученици.
-------
Сравнение между средните резултати по четене на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
-------
Сравнение между средните резултати по математика на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
-------
Сравнение между средните резултати по природни науки българските ученици в PISA 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018
Изследването завършва със следния извод:
Налице е значителната социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора - индекс на различиe и индекс на изолация. Особено тревожна е академичната сегрегация - в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други.
България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена "образователна бедност".
------
Коментарът на министъра на образованието Красимир Вълчев:
"Тези резултати ги виждаме малко или много и в националното външно оценяване (НВО) и в държавните зрелостни изпити и ако не друго, това, което можем да твърдим, в последните години националните ни външни оценявания са надеждни като оценка. Ограничихме преписванията, висшите заведения казват, че ги приемат като надеждна атестатиция и ясна е разликата между първокурсник с шестица и четворка от НВО."
