Институтът за изследвания в образованието (независим изследователски център с мисия да подпомага развитието на модерна образователна система) публикува резултатите от изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците – PISA.

В областта на четивната грамотност през годините резултатите на българските ученици устойчиво се понижават, сочи изследването. През 2018 г. понижението е с 16 точки спрямо 2012 г. и с 12 точки – спрямо 2015 г. Трагедията в българското образование след 2012 г. е явна и това го показват средните резултати на българските ученици.

Средният резултат по математика на учениците в държавите членки на ОИСР, спрямо който се анализират средните резултати на всички участници, е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 436 точки или с 53 точки по-нисък от средното за ОИСР.

Подобно на математиката, и по природни науки средният резултат на държавите от ОИСР е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 424 точки.

Данните показват, че в сравнение с 2015 г. средният резултат на българските ученици се е понижил значително през 2018 г. – с 22 точки. В сравнение с другите две области на измерването – четене и математика, в областта на природните науки се наблюдава най-значително намаление на резултатите на българските ученици.

-------

 Сравнение между средните резултати по четене на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018

-------

Сравнение между средните резултати по математика на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018

-------

Сравнение между средните резултати по природни науки българските ученици в PISA 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018

Изследването завършва със следния извод:

Налице е значителната социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора - индекс на различиe и индекс на изолация. Особено тревожна е академичната сегрегация - в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други.

България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена "образователна бедност".

------

Коментарът на министъра на образованието Красимир Вълчев:

"Тези резултати ги виждаме малко или много и в националното външно оценяване (НВО) и в държавните зрелостни изпити и ако не друго, това, което можем да твърдим, в последните години националните ни външни оценявания са надеждни като оценка. Ограничихме преписванията, висшите заведения казват, че ги приемат като надеждна атестатиция и ясна е разликата между първокурсник с шестица и четворка от НВО."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора