"Свободна Европа"

Българските ученици имат слаба търпимост към чуждото мнение и най-малко уважение към хората от други култури, съобщи "Дневник", като се позова на данни от последното изследване на PISA. От доклада на организацията става ясно, че българските ученици не са добре запознати с глобалните проблеми и не са много ефективни в намирането на идеи за справянето с тези проблеми.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е тест, който оценява функционалната грамотност на учениците по света, както и умението им да прилагат знанията в практиката. Тестът е въведен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той се провежда по веднъж на три години сред ученици на 15-годишна възраст.

Последният доклад на PISA е върху изследване, проведено през 2018 г. и представено на 21 и 22 октомври 2020 в Сингапур. В него се проучва способността на учениците да се справят в един взаимосвързан свят, изграден от различни общества.

Един от най-големите плюсове на българските ученици е владеенето на чужди езици - почти 71% от децата говорят поне един език извън майчиния, а над 95% учат два или повече езици. Това, което липсва, обаче, са данни за ефекта от това знание. Не е ясно дали владеенето на чужди езици помага на учениците да се интересуват от чужди култури, да ги уважават, да формират нагласи към имигрантите и да успеят да се адаптират, когато попаднат в различна или променяща се среда.

Масов проблем по света е, че сред учениците има сериозно поляризиране на убежденията. За България например е посочено, че това е особено ярко изразено сред учениците от по-слаби социални групи и сред тези с по-добро положение. Учениците са защитавали полярни мнения по сложни теми като климатичните промени, миграцията, бедността и международните конфликти. Авторите на доклада посочват, че това се дължи не само на източниците на информация, които децата ползват, но и на семейната и обществената среда.

Неспособността да се чуе чуждото мнение не е някакъв "балкански феномен", пише "Дневник" и посочва, че на другия полюс са страни като Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния, и Турция.

"Ако имахме само морални мисли, какво биха правили бедните духовници?"

 Знаменитите цитати на Маги Смит като аристократката от имението Даунтън

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера

Как се възпитава една война във филма „Господин Никой срещу Путин“ (ревю)

 

Киното отдавна изостави героичния холивудски образ на спасителя и се влюби в обикновения, дори на пръв поглед леко несръчен човек, който се изправя срещу всемогъщата система, решена да прегази индивида.