Австрийският вестник „Die Presse“ анкетира участници на международна конференция в Клагенфурт, Австрия, и получи интересни резултати. Филмите, мобилните приложения, видеоигрите в наши дни все повече се възприемат като литература, твърдят експерти.

Над 300 души са проявили интерес към темата „Литературата в новия ландшафт на комуникацията” . Много от тях са от Канада и САЩ, където традиционното четене вече се измества от екрана. Точно обратното е положението в залагащата на традицията Австрия, която държи на традиционното четене и писане.

Педагог от Канада например е защитила тезата, че съвременното говорно обучение трябва да е по-малко концентрирано върху текстове. „Трябва наново да дефинираме какво е писател и читател”, казва Дженифър Роузъл. Тя допълва, че в днешно време учителите се концентрират твърде много върху четенето на книги, докато четенето е много повече свързано със слушане и гледане.

Роузъл е написала книга, в която сравнява програмите на читалищата в 21 държави. В САЩ и Великобритания за форми на четенето вече се смятат филмите, видеоигрите, подсайтовете, приложенията. Според педагога чисто писмените извори едва ли са по-важни в един час по език от визуалните. „Начинът, по който децата използват апликациите за мобилни устройства, е новата форма на компетентност за четене и писане”, казва тя.

„Често се казва, че децата не могат да четат вече, но четенето е свързано с мотивация. Малките дечица се нуждаят от истории и много ги харесват. В училище обаче често се налага да четат текстове, които не им харесват”, обяснява Роузъл. По думите й все по-често ще е важно трансформирането на съдържание от една форма в друга.

Положителният пример, разбира се, е Финландия, която надминава всички с новото си проектно обучение, в което предметите се размиват и обединяват, за да позволят на децата да решават задачи и да се справят с конкретни проблеми. Според финландската система дори писането на ръка вече е излишно.

Тази теза среща твърд отпор у австрийските експерти. Според тях писането на ръка формира идентичността, има и неврологични преимущества.

Шели Петерсън от университета в Торонто също смята, че ръкописът все още е важен. „Посредством писането детето получава представа, че иска да каже нещо. Научаването да се ползва клавиатура преди молива е проблем, защото се прескача една важна фаза”, смята канадката.

Всеобщите страхове от новите технологии имат общ корен – става дума за игра. Това е и думата, която най-много плаши родителите. Възрастните са алергични към играта, защото се страхуват, че тя пречи на децата да учат. Тя обаче е основният начин за опознаване на света при малчуганите и точно липсата на игрови елементи затормозява учебния процес. В това отношение образованието има още много да догонва.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 73 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.