btvnovinite.bg

Системата на образованието са учителите, учениците и министерството. Всяка от страните носи отговорност за сегашнотото състояние на просветата, но най-малко отговорни са учениците. Те са в ролята на жертва на неадекватността на българското образование. Това каза в студиото на „Тази събота” преподавателят по български език и литература Албена Руневска.

Повод за коментара й станаха поредните изключително ниски резултати на изпитите след VII и след XII клас. Според нея двойките не са толкова голям проблем, колкото фактът, че с изключително нисък процент на верните отговори получаваш „Среден 3” и практически оценката е достижима даже само с налучкване.

„Българското училище е дълбоко остаряло, за да отговаря на потребностите на учениците”, посочи Руневска и подчерта, че не може да говорим, че сегашните деца са „тъпи” – те просто са по-различни от тези през 90-те, които са имали друг вид отношение към учителите.

Колежката й Красимира Божкова посочи, че за първи път държавният зрелостен изпит по математика се е покривал напълно със задължителния минимум. По думите й в VII клас все още има разминаване и това е показателно, че при изработката на задачите трябва да има действащи учители.

„Държавният зрелостен изпит от години е перфектен, отговаря в цялост на учебно-изпитната програма, обаче учениците не са в състояние да покрият успешно тези изисквания без да се обучават паралелно”, заяви Руневска. Според нея вече се е обособила съвсем легална паралелна система на образование под формата на голям брой школи.

Като алтернатива Божкова предложи осигуряването на допълнителни часове за подготовка за матура в училище. Руневска обаче посочи, че ЗИП часовете трябва да са по специална програма и, поне по литература, изисква включването на нови произведения, а не затвърждаване на наученото по старите: „Трябва да се надлъгваме на дребно”.

„Ние работим по едни програми, които са претоварени като материал. Обемът е огромен, има проблем и с философията на самите програми”, допълни тя и посочи, че проблемите няма да бъдат разрешени, докато не отпаднат „тези списъчни състави от автори и произведения”.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.