SKIF

Студенти от УНСС са пуснали следното отворено писмо в жълта медия:

"Водещата на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей България" Ани Цолова да се извини публично от ефира на предаването, на което е водещ, на всички настоящи, бивши и бъдещи студенти в УНСС. На 19 юни 2017 г. тя заяви, че в България е по-трудно да станеш първокласник, отколкото да завършиш УНСС. По този начин тя се изгаври по брутален начин с хиляди млади българи, които минимум 4 години полагат усилия, за да завършат своето висше образование. Подигра се с десетките безсънни нощи, в които възпитаниците на университета са се подготвявали за изпит. В същото предаване Цолова нарече дипломата за висше образование "някаква хартийка", с което отново унизи студентите и положените от тях усилия. През последната седмица Ани Цолова използва националния ефир на Нова телевизия, за да води открита кампания срещу УНСС, забравяйки основните принципи на журналистиката."

От текста се разбира, че бъдещите икономисти отдавна са изгубили (ако изобщо някога са притежавали) бунтарството и свободомислието, които се очакват от младите и интелигентни хора.

Скандалният случай с изпита в УНСС, на който студенти са предавали празни листове, а са получавали тройки и четворки, е само върхът на айсберга на случващото се в този държавен университет, считан за върха на икономическото образование в България. Човек може да си представи за каква девалвация на образователните ценности става дума в останалите над 50 университета в страната. 

От оценките и дипломите без покритие най-ощетени след данъкоплатците са самите студенти. Вместо да се противопоставят на кошмарните търгашески практики в университетите, младите хора предпочитат да премълчат и да си платят или да изтърпят някакво унижение в името на заветната диплома. Редно е обаче да знаят, че българските дипломи за висшисти отдавна нямат никаква стойност. И ще е така, докато студентите се примиряват с това да получават толкова мизерни знания във висшите училища, колкото и в средните. 

Упадъкът в образованието бил глобален процес, твърдят експерти. В България обаче този проблем се подсилва от преглъщането и отявленото съучастие на гражданите в корупцията и управленската наглост на всички нива. За жалост, българските университети не са огнища на знания, наука и прогрес, а комерсиални лавки, в които срещу заплащане се получават документи със съмнителна достоверност. Но това са плодовете, които се жънат в обществата със стадна психика. 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.