SKIF

Часовете по български език, математика, история, география, физика и др. се увеличават за сметка на биологията, спорта и музиката. Това е последният вариант на новата наредба за учебния план, публикувана за обществено обсъждане, съобщи в. „Сега”. 

В министерството на образованието явно могат да разсъждават само за количества, но не и за качество. Въпросните предмети и сега се учат в немалко часове. Българският и без друго е силно доминиращ предмет, а в VІ и VІІ клас, а след това в ХІ и ХІІ – може да се каже, че е основен – заради изпитите за гимназиите и матурата на абитуриентите. Отделно от това огромен процент ученици ходят и на частни уроци през същите тези 4 класа. Резултатът е константа – неграмотност на немалка част от завършващите, изразяваща се в слаби познания по граматика, лош правопис, сричане, използване на клишета, неумение за самостоятелна мисъл, неспособност да се държи реч, да се напише оригинално есе, лоша комуникация, комични знания за българската класическа литература. 

Вместо да се концентрира върху тези проблеми, да чуе мненията на експерти и опитни учители, които от години алармират за безумния академичен подход на преподаване на родния език, министерството трупва още часове. И какво ще последва? Още няколко часа скука и неразбираем материал няма да доведат до така желаната грамотност

Дълбоко непознаване на проблемите в училище цари по върховете на министерството. Явно работещите там нямат деца или изобщо не вникват по същество в заялия механизъм на българското образование. Не личи да са схванали защо българските абитуриенти се справят отлично на матурата по английски и зле на тази по български. Как е възможно това? Възможно е – с безобразните учебници и методика на преподаване на български език и литература. Сравнете учебниците по английски и по български език. 

Същото безобразие цари и с преподаването на история на най-малките ученици. В ІІІ и ІV клас се преподава българска история, скрита зад нищо незначещото заглавие „Човекът и обществото” и само децата, чиито родители имат волята цяла година да им сдъвкват материала от неразбираемия учебник, успяват да преминат без разправии в горния клас. Останалите се влачат с двойки и тройки, защото освен да научат наизуст учебника, няма как да схванат материала, абсолютно несъобразен с възрастта им и умственото им развитие. 

Вместо да преосмисли това, министерството увеличава и тези часове. Затова пък българската история ще изпадне от ХІ клас – точно когато й е времето да бъде учена. В нито една развита демократична държава малките ученици не са принуждавани да учат наизуст средновековните кръвопролитни династически борби на различните кланове, населявали земите им. Този материал правилно е оставен за горния курс. Не и тук. Тук от патриотични мотиви дори първокласниците ще имат повече часове по „Роден край”, а по форумите вече се появи въпросът – седми час ли ще се въвежда в първи клас, за да се навакса и с този материал

Всички тези безумства не дават решения, а създават още проблеми. Новият материал и увеличените часове ще натоварят съвестните деца, които и без това си учат. Мързеливите, от нехаещи за образованието им семейства, ще си останат все така безметежно съществуващи и няма сила, която да спре учителите да им пишат тройките на края на годината и така да дават път на неграмотни хора. Изключително порочният принцип „парите следват ученика”, заради който никой не повтаря, а гимназиите бълват неспособни на нищо хора, но с дипломи за средно образование, ще продължи да развращава училищните ръководства. И университетите улесниха неграмотността, като приемат вече с тройки по всичко и даже се молят на двойкарите. 

Странно е и намалението на часовете по физическо възпитание и спорт, както и при музиката и изобразителното изкуство, след като буквално преди дни министерството на образованието и спортното министерство обещаваха да ги увеличат. Култура на нашия народ не му е необходима явно. Движение и здраво поколение – също. Днешните ученици (тези, които учат, разбира се) прекарват седнали над 12 часа на ден. Направо им копаем гроба с този начин на живот, но явно в министерството и от здраве не разбират. Не ги засягат и тежките раници, които очевидно ще станат още по-тежки заради увеличеното учебно съдържание. 

Няма и грам идея за по-практическо обучение по физика и химия – колко световни учени трябва да призоват да спрат да се преподават като през ХІХ век. Все пак живеем в ерата на технологиите и сред днешните деца са бъдещите учени и откриватели на фантастични неща. Министерството обаче е далече от такъв начин на мислене. 

Та, в кого е прицелена тази реформа – в умните деца, за да ги досъсипе, или в неграмотните, които изобщо няма да бъдат засегнати от нея?

Или просто едно ненужно министерство трябва да оправдава бюджета, който харчи без полза? 

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 162 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.