Известни писатели се включиха в дебатите, които новината за променените учебни планове по литература предизвика. Най-голямо сред обществото е възмущението, че уводът на „История славянобългарска” отпада от учебниците за VІ клас, независимо, че цялото произведение се учи обстойно в Х клас. Вижте какво написаха авторите в профилите си във „Фейсбук”:

Ивайло Дичев:

Ако не е задължителна, българщината ще умре. Това разбирам от евъргрийна за отпадащите текстове от учебниците.

---

Емилия Дворянова: 

По повод "образователната" шумотевица във „Фейсбук”:

1. Обучението по литература НЕ Е обучение по идентичност, нито обучение по история, а обучение по литература!

2. Св. Паисий Хилендарски НЕ МОЖЕ да се изучава в 6-и клас, защото на децата НЕ БИВА да се дават книги, които не са способни да прочетат и разберат. Това създава отвращение от четенето и никаква "идентичност" не може да възпита. Девети клас е много по-подходящ, защото св. Паисий Хилендарски е интересен от гледна точка на литературата единствено като начало на възрожденския език, а това шестокласникът на може да прозре.

---

Александър Шпатов:

Диагноза: нечетящи хора продължават да се вайкат какво отпадало от програмата. Часовете по литература трябва да те учат на любов към книгите и четенето, а не да са патерица на други предмети. Делото на отец Паисий задължително трябва да се учи, но по история. Няма абсолютно никаква причина да пълним обучението по литература с подобни текстове, докато страхотни и истински важни автори, които могат да запалят учениците за четенето, дори и не биват споменавани.

 Отец Паисий е един от най-великите българи, той дава началото на българското Възраждане все пак, но това не го прави "страхотен и истински важен автор, който може да запали учениците за четенето". По никакъв начин.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...