Велислав Минеков, БНР 

В парламента се появи нещо, което просветна и изгасна, остана абсолютно нечуто. Това е предложението, наречено с комичното за мен име Закон за Великите стари столици. Това е кич, извинявайте. Това е поредният опит за престъпление върху нашето културно наследство.

Нека да започна с това, че вашето право за културно наследство е основно човешко право - това е както правото на живот, както правото да получите защита на държавата, както правото на образование, както правото на здравеопазване и това, което в момента е решено, е част от продължаващото разбиване и унищожаване на културното наследство и част от унищожението на държавността ни. Това го заявявам абсолютно смело, тъй като аз не виждам никакви разумни намерения и никакви обяснения, че това щяло да бъде полезно с цел туризъм.

Както каза един приятел: закон на Итонг. Тоест това е продължаване на дострояване на руините, остатъците от нашата история, археология спрямо фантазията на хора, които притежават не само богата фантазия, но обичат и да усвояват средства. България има ангажименти към международни конвенции за защита на автентичността на културното наследство. Най-сериозните организации като ИКОМОС, БАН са против подобно "дострояване" на археологически обекти.

Аз винаги съм казвал едно нещо, което се прави в цивилизованите държави. Когато желаете такива възстановки, когато желаете да правите "Дисниленд" или нещо подобно, просто вие купувате земя, разрешавате на частно лице - не на държавата, да направи този проект, да го реализира и нека той там реализира печалбата от това, което е сътворил. Но когато вие унищожавате истинските останки, когато унищожавате възможността да се продължат археологически проучвания, да се направи това, което е задължително за историята на този обект, това вече е престъпление - не само спрямо нас българите, това е престъпление срещу човечеството и човешката история.

 

Откъс от проекта на Закон за Великите стари столици на Република България: 

Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията, свързани с формиране и провеждане на държавната политика за закрила и развитие на историческите градове Великите стари столици на Република България – Плиска, Велики Преслав и Велико Търново.

(2) Целта на закона е да създаде условия за:

1. интегриране и развитие на историческите градове - Великите стари столици, създаване на общ туристически продукт - културен маршрут,

2. устойчиво опазване, представяне и ползване в интерес на обществото на защитените територии на културно наследство и археологическите резервати

3. ефективното им управление

4. провеждане на държавна политика свързана с подпомагане и ресурсно осигуряване, планиране, специални режими и правила, контрол и оценка на изпълнението на програмите и проектите за тях.

3) При осъществяване на дейностите по опазване и управление на градовете Великите стари столици се спазват следните принципи:

1. хармоничност в планирането и програмирането на териториите на културното наследство с функциите на останалата селищна територия;

2. популяризиране на културното наследство;

3. опазване на историческите градове Великите стари столици чрез балансирано съвместно финансиране с ресурси от държавни, общински, частни източници и от международни финансови институции;

4. съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище;

5. координация на дейността с централните компетентни органи в процеса на управление, планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката чрез териториални специализирани структурни звена;

6. партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на горните дейности.

 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин