Велислав Минеков, БНР 

В парламента се появи нещо, което просветна и изгасна, остана абсолютно нечуто. Това е предложението, наречено с комичното за мен име Закон за Великите стари столици. Това е кич, извинявайте. Това е поредният опит за престъпление върху нашето културно наследство.

Нека да започна с това, че вашето право за културно наследство е основно човешко право - това е както правото на живот, както правото да получите защита на държавата, както правото на образование, както правото на здравеопазване и това, което в момента е решено, е част от продължаващото разбиване и унищожаване на културното наследство и част от унищожението на държавността ни. Това го заявявам абсолютно смело, тъй като аз не виждам никакви разумни намерения и никакви обяснения, че това щяло да бъде полезно с цел туризъм.

Както каза един приятел: закон на Итонг. Тоест това е продължаване на дострояване на руините, остатъците от нашата история, археология спрямо фантазията на хора, които притежават не само богата фантазия, но обичат и да усвояват средства. България има ангажименти към международни конвенции за защита на автентичността на културното наследство. Най-сериозните организации като ИКОМОС, БАН са против подобно "дострояване" на археологически обекти.

Аз винаги съм казвал едно нещо, което се прави в цивилизованите държави. Когато желаете такива възстановки, когато желаете да правите "Дисниленд" или нещо подобно, просто вие купувате земя, разрешавате на частно лице - не на държавата, да направи този проект, да го реализира и нека той там реализира печалбата от това, което е сътворил. Но когато вие унищожавате истинските останки, когато унищожавате възможността да се продължат археологически проучвания, да се направи това, което е задължително за историята на този обект, това вече е престъпление - не само спрямо нас българите, това е престъпление срещу човечеството и човешката история.

Откъс от проекта на Закон за Великите стари столици на Република България: 

Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията, свързани с формиране и провеждане на държавната политика за закрила и развитие на историческите градове Великите стари столици на Република България – Плиска, Велики Преслав и Велико Търново.

(2) Целта на закона е да създаде условия за:

1. интегриране и развитие на историческите градове - Великите стари столици, създаване на общ туристически продукт - културен маршрут,

2. устойчиво опазване, представяне и ползване в интерес на обществото на защитените територии на културно наследство и археологическите резервати

3. ефективното им управление

4. провеждане на държавна политика свързана с подпомагане и ресурсно осигуряване, планиране, специални режими и правила, контрол и оценка на изпълнението на програмите и проектите за тях.

3) При осъществяване на дейностите по опазване и управление на градовете Великите стари столици се спазват следните принципи:

1. хармоничност в планирането и програмирането на териториите на културното наследство с функциите на останалата селищна територия;

2. популяризиране на културното наследство;

3. опазване на историческите градове Великите стари столици чрез балансирано съвместно финансиране с ресурси от държавни, общински, частни източници и от международни финансови институции;

4. съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище;

5. координация на дейността с централните компетентни органи в процеса на управление, планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката чрез териториални специализирани структурни звена;

6. партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на горните дейности.