Велислав Минеков, БНР 

В парламента се появи нещо, което просветна и изгасна, остана абсолютно нечуто. Това е предложението, наречено с комичното за мен име Закон за Великите стари столици. Това е кич, извинявайте. Това е поредният опит за престъпление върху нашето културно наследство.

Нека да започна с това, че вашето право за културно наследство е основно човешко право - това е както правото на живот, както правото да получите защита на държавата, както правото на образование, както правото на здравеопазване и това, което в момента е решено, е част от продължаващото разбиване и унищожаване на културното наследство и част от унищожението на държавността ни. Това го заявявам абсолютно смело, тъй като аз не виждам никакви разумни намерения и никакви обяснения, че това щяло да бъде полезно с цел туризъм.

Както каза един приятел: закон на Итонг. Тоест това е продължаване на дострояване на руините, остатъците от нашата история, археология спрямо фантазията на хора, които притежават не само богата фантазия, но обичат и да усвояват средства. България има ангажименти към международни конвенции за защита на автентичността на културното наследство. Най-сериозните организации като ИКОМОС, БАН са против подобно "дострояване" на археологически обекти.

Аз винаги съм казвал едно нещо, което се прави в цивилизованите държави. Когато желаете такива възстановки, когато желаете да правите "Дисниленд" или нещо подобно, просто вие купувате земя, разрешавате на частно лице - не на държавата, да направи този проект, да го реализира и нека той там реализира печалбата от това, което е сътворил. Но когато вие унищожавате истинските останки, когато унищожавате възможността да се продължат археологически проучвания, да се направи това, което е задължително за историята на този обект, това вече е престъпление - не само спрямо нас българите, това е престъпление срещу човечеството и човешката история.

 

Откъс от проекта на Закон за Великите стари столици на Република България: 

Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията, свързани с формиране и провеждане на държавната политика за закрила и развитие на историческите градове Великите стари столици на Република България – Плиска, Велики Преслав и Велико Търново.

(2) Целта на закона е да създаде условия за:

1. интегриране и развитие на историческите градове - Великите стари столици, създаване на общ туристически продукт - културен маршрут,

2. устойчиво опазване, представяне и ползване в интерес на обществото на защитените територии на културно наследство и археологическите резервати

3. ефективното им управление

4. провеждане на държавна политика свързана с подпомагане и ресурсно осигуряване, планиране, специални режими и правила, контрол и оценка на изпълнението на програмите и проектите за тях.

3) При осъществяване на дейностите по опазване и управление на градовете Великите стари столици се спазват следните принципи:

1. хармоничност в планирането и програмирането на териториите на културното наследство с функциите на останалата селищна територия;

2. популяризиране на културното наследство;

3. опазване на историческите градове Великите стари столици чрез балансирано съвместно финансиране с ресурси от държавни, общински, частни източници и от международни финансови институции;

4. съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище;

5. координация на дейността с централните компетентни органи в процеса на управление, планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката чрез териториални специализирани структурни звена;

6. партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на горните дейности.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек