Скъпи приятели, по-скоро скъпи сънародници

Мълча си тези дни, а гледам шумно е. Мълчанието е злато. Докарвам някой лев с благодарност към дарилата ме чужбина, хладилникът е в благоденствие, почтен данъкоплатец съм, бих бил щастлив. Би трябвало да съм доволен, би трябвало да съм мълчалив. През ден получавам покани за партийно съпричастие, всеки ден ме даряват с предупреждение, че политиката е гнусно дело.

Вероятно ще ви изненадам с моето съждение. Вероятно е да бъдете презрени от мен във вашето битово мълчание. Вероятно е вашата съвест да е достигнала самотата от прикритото нещастие на нашето битие. Вероятно се чувствате обречени в нещастието на разума и подтиснатия интелект. Вероятно е интимното признание и дори покаяние пред победилата ви простотия, несправедливост и политическа перверзия. Предполагам вашето отчаяние, вашите съвети към децата, вашето гневно примирение.

Бих желал да знам, какви са мечтите ви за нашето бъдеще ? Какво очаквате за вашите синове и дъщери предпочели родината ? Добре ли ги възпитахте ? Как насърчихте детето си за да остане до вас ? Каква е ползата днес от морал, възпитание, образованост и почтеност ? Какъв е смисълът да бъдете гражданин в общество на случайно замогнали се партийни скотове носещи наследството на едно престъпно минало ?

Наследниците на една азиатска диктатура превърнахме в величия, свободата дарихме на демократично създадени свине, хабилитирани огнеборни маркучи, доносници, суджуци, криминални обръчи и бюрокрация от кръвосмучещи кумски паразити.

Парламент заченат в перверзията на закупени с изборни пари и кайма социопати и продажна, евтина бедност. Администрация вярна на всеки овластен кретен даващ гаранции за прехрана, наследена зависимост при случайното си оцеляване интелект. Нищета, корупция, продажни медии, провинциални падишаси и лендлордове, корумпирано правораздаване и индивиди доведени до неолитна простотия с единствено желание за покрив и битов просперитет. Подритвани полушенгенски европейци с дъх на чесън, цървули и блато…

Един вярващ свещеник ми казва – „ Синко, небето е близо, дъното няма граници. Небето е за малцина, дъното за безпросветните.“

Впрочем, как виждате вашето щастие ? Как изглежда вашето бъдеще ? Небето или дъното ?

Роби натъжени от свободата си. Разумът е победен и подчинен от примитива. Глас няма, личност няма, недоволният е неизвестен. Престъпникът превърнахме във феодал. Да, прав е бил Ботев, скотове сме, лежим и хъркаме в тинята на нашето недоволство.

Не натъжен, не отвратен, отчаян съм.

Все пак лечение има, вероятно се досещате, желаете го, мечтаете те го. Ще ви предложа име, заглавие мечтаейки за вашето съгласие:

„ОБЕДИНЕНА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ“

Обединение на мислещите, способните, инициативните, разколебаните, мразещите. Единение от личности, граждански организации, партии и милионите отказали се от надежда. Нужен е компромис към онези, които намразихме, нужни са нови лица. Забравете различията, срещу вас е съюзила се криминална асоциация, парламент от диктаторски реликти, съюз на доносници и обикновени крадци.

А павета по площадите достатъчно има - жълти, черни, руси и чепати.

Хора има.

Съвест има.

И омраза.

Време е. Дъното не може да бъде безкрайно.

ВМ