След обстоен преглед на предложенията и коментарите на кандидатите за народни представители за бъдещето на българската култура правя следните изводи:
Нито един не е запознат с действащите закони в същата област.
Никой не е запознат с нещастието наречено ЗКН.
Никой не е чел комичното ЗЗРК нито е вдъхнал от мухъла на „Фонд Култура“ и фосилните находки на „1300“.
Никой не знае какво е ДДС, но иска неговото намаляване.
Никой не знае що е музей, как се създава, защо е нужен и каква е нуждата и ползата от дигитализация в музейното дело.
Никой не знае какво е значението на НИНКН, що е паметник на културата, какъв е статута на архитектурните резервати, какво е национално и какво е световно наследство.
Никой не е запознат с бюджета за археология нито сравнението му с изграждането на бутафории.
Никой няма мнение за статута на днешните колекционери.
Никой няма мнение за търговия и размяна на артефакти.
Никой не предлага съвременна система и европейска законност за опазване на културното наследство.
Никой не обяснява нуждата от министерство на културата.
Никой не знае що е това „корпоративно меценатство“, „лотария за култура“ и спонсорство.
Никой не е запознат с читалищната дейност, има ли закон за същата и каква е ползата от такава.
Никой, никъде не споменава що е това библиотека и нужни ли са днес.
Никой не предлага „театрална реформа“ нито коментира „делегираните бюджети“.
Никой не коментира доходите на работещите – артисти, музиканти, сценични и обслужващ персонал.
Никой не коментира мизерията на българското кино и продукция.
Никой не коментира що е това музикално-сценични изкуства и има ли смисъл от опера и балет в България.
Никой не коментира намалените часове по музика и изобразителни изкуства в училищата.
Никой няма мнение за съдбата на училищата за култура.
Никой не коментира ползата или вредата от академично образование по култура.
Никой няма мнение за съдбата на изобразителните изкуства в България.
Никой не знае, че българските художници изнасят своите произведения при разрешителен режим сходен с износа на авиационни бомби и хашиш.
Никой не знае какво е публично изкуство в обществена среда.
Никой не се досеща, че архитектурата е изкуство.
Никойне знае, че авторски права има във всички изкуства.
Никой няма мнение за управлението на МК от предишните министри на културата нито за тяхната култура.
Няма „патриоти“, които да определят износа на култура като национална идентичност.
Никой не обсъжда корупцията в Министерство на Културата.
Никой не знае разпределението на бюджета за култура, но всички знаят, че е недостатъчен.
Никой не знае, че културата носи печалба, дори когато не е подпомогната от държавата (4% от национален бюджет).
Никой не знае, че културата не е нито лява, нито дясна, цената на съвършенството в един занаят, липсата на палаво детство, мизерията на настоящето и щастието на разума и професионализма.
И понеже съм културен няма да кажа какво мисля за всички парламентарни кандидати загрижени за националната култура, но те със своята култура биха се досетили какво можех да им кажа.
И поздрави от чужбина, където културата е национален елит.
