ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, Би Ай Ти

„Не знам кой харесва новото правителство. Намерете ми, моля, хора, общност, която харесва новото правителство „защото очакваме следното: …“ . Искам да чуя точно тази фраза със съответните очаквания.

Загадъчни лица няма, всичко е очаквано, просто има лица, които не заслужават да бъдат на тези места. Не мога да разбера странната трансформация на г-жа Екатерина Захариева, която може да бъде всякаква, може да бъде диригент в операта впоследствие. Но не мога да разбера как се съгласяваш на служба, която не е подходяща за теб.

Искам да знам, кой как и с какви качества е поставен на този пост. Отсъства култура на всичкото им действие. В тази група няма човек, когото аз мога да определя като интелектуален и като високо културен, носител на морал, носител на знание.  Искам да има такива министри.

Защо у нас нямаме интелектуалец, който да бъде в правителството, който да бъде морален стожер? Трябва да има и такъв в едно правителство, поне един.

От всичките тези кадри звучи една висока провинциалност в нисшия смисъл на думата. Достигнахме крайните форми на национал популизма, в който елитът беше изцяло подменен. Ние вече нямаме национален елит.

Ние имаме изборът на народа, който не винаги е най-доброто, което трябва да се случи. За съжаление, това е изборът на една част от народа и то, за съжаление, на хора, които нямат хабер за това, което се случва във високото пространство на управлението на държавата.

Слугинството също е част от начина за растеж в едни несвободни общества, каквото е нашето. Това е добрата формула, слугинажът ражда по някакъв начин успех.“

 

„След като работих с Робърт Редфорд, мога да съм спокойна, че кариерата ми струва нещо.”

Дженифър Лопес, американска певица, родена на 24 юли преди 55 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...