ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"

Безсрамието и корупцията преляха чашата на националното търпение!

Последните събития (плячкосване на ЧЕЗ) са поредното доказателство за бясна корупция и национален грабеж.

Той, падишахът, бил изненадан, нямал нищо общо, не бил информиран, театрално сърдит, силно изненадан … От това твърдение трябва да се досетим, че няма ДАНС, няма разузнаване, няма полиция, няма прокуратура, няма даже действащ парламент. Държава няма. Това означава, че България се управлява от елементарни престъпници, корумпирана администрация, подкупни феодали, рублофилни олигарси и уродливи, мазни партийни слуги.

Битието на нещастието е придружено от услужливото мълчание на преклонената ни интелигенция, вирусът на подчинения държавен чиновник, тишината на малкия град и селото превзето от назначения крадлив бей. Протестирате за заплати, пътища, лечебници, природа, правосъдие, цени… Кой се интересува от вашето нещастие ?

Свикнахте с грабежа, мълчите пред господарите си, доволни сте от зимнината и заколеното прасе, страдате вече за Трабанта очакван с години, за компотите на баба си…

Очаквате мафия, която да ви освободи от днешната мафия.

Има само едно решение. Незабавно премахване на управляващите мошеници. Нов парламент, достойна и действаща опозиция. Избори дотогава, докато не се сдобием с почтени и интелигентни управници.

Дразни ме мълчанието на родните агнета.

За себе си знам, че ще участвам в премахването на тази срамна пасмина.

Надеждата ми е, че има и други.

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.