ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "Фейсбук"

Кандърдисват ме колеги да не се отказвам ами да стана депутат на следващите избори.

Изброяват ми ползите от парламентарното ми присъствие:

Ще ме вози черен мерцедес с шофьор. Съседите от горния етаж ще изживеят тежък шок и ще бъдат любезни, безкрайно добри и пълни с човеколюбиви намерения

Мерцедеса да паркира в двора на Академията и при нанесения смут сред присъстващите се обръщам към шофьора и му нареждам с равен глас – „Петко да не забравиш да прибереш детето от летището и после да заведеш жената до максмарата за червилото. Виното го остави в мазето."

Ако някой надут в миналото кретен ме търси за услуга и иска да оцелее с подмазване – „ Жорко (без да го наричам господин, професор или доцент), на доктор в правителствена съм, имам цирей на задника. Молбата ти не съм забравил, ама пътувам за Германия, че ще си присаждам коса."

При обаждане от досадник или бивш спотаен мръсник, който внезапно ме е заобичал – „На Брюксел съм, като се върна ще се чуем.“; „С Меркела при Макрона сме, после…“; „Нека първо да помислим и после ще видим какво може да направим“.

Дават дипломатически паспорт. Това е възможност в понеделник, сряда и петък да съм за риба в Турция или Гърция.

И ме предупреждават – още на третия ден да поискам аванс от заплатата, че не било сигурно дали правителството ще издържи до края на месеца.

Изкушаващо е.

Трябва да премисля ...

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман