ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, “Фейсбук“

Следя с омерзение онова, което родни политически идиоти са определили себе си като "патриоти".

Слугини на азиатска империя с паметник в центъра на София.

Уроди разрушаващи любовта, с която сме посрещани от нашите съседи. Принудихте ме да се срамувам от всички мои балкански колеги.

Самовлюбени партийни крадци и расисти. Божидардимитровски ченгета и доносници. Комсомолски и партийни секретари, кой има нужда от вашата омраза и кресливост? Съзнавате ли разума и интелекта на обречените, на нещастието и трагедията в съвремието на нашите съседи ? Съзнавате ли волята на неграмотния пред знанието на образования ? 

Разкажете за минималната пенсия в Гърция, за преподавателската заплата в Сърбия, за земята притежавана от босненския селянин, която никой никога не му е отнемал. За Господа, който никога никому не е бил забранен. Сравнете нещастието на нашите диктатури, беззаконните убийства след войната, криминалната национализация, терорът срещу интелекта и перверзното насилие на простотията.

Срамувам се да нарека себе си патриот при наличието на продажни, самовлюбени и розовобузести прасета.

Нещастие е съдбата на моят прадядо в Егейска Тракия, един от най-богатите "роби" в империята. Нещастие е съдбата на моя приятел Янис заселен в пустиня след прогонването му от Смирна. Нещастие е да бъдеш прокуден от родната къща, защото не си пожелал да смениш името си. Нещастие е да си Коста в Герман, да бъдеш обидно наречен "помак" в Ксанти, да бъдеш принуден изселник в Бурса наричан "гяур - неверник", защото никога не си знаел как се прави "намаз" .

Част съм от тази земя, част съм от нейните традиции и език, нашата историческа обреченост и съвременност.

Никой няма да ме лиши от любовта на моите студенти. 

Нещастни политически продавници, срам ме от вас!