Уважаема госпожо Мустафа (посланик на САЩ в България),

Твърде впечатляващо е решението на Държавния департамент относно декларацията за обявяване на лице обвинено в корупция. За съжаление обектът на обвинението считам за разочарование по отношение на очакванията на съзнателното гражданско общество. Този неочакван и даже случаен избор предполага съмнение в иначе очаквана политическа позиция заслужваща респект в друга форма, но твърде неадекватна по отношение на превзелата ни корупция в държавата. Позволявам си да Ви припомня, че днес моята родина България е държавата с най-висока степен на корупция в Европа и дори света. Следствие на същата корупция е унищожената медийна свобода и вероятно впечатляващата Ви мизерия и бедност.

Позволявам си отново да Ви припомня, че подобна политика допринася за приобщаване към евразийски диктатури, признаване на съществуващата корупция като необходим факт, подкрепа за съществуващият управленски цинизъм и насилие към свободата на личността.

Би било твърде разочароващо правителството на САЩ да застане в подкрепа на управляващия в системна корупция правителствен елит. Подобен избор е предателство по отношение на нашето съпричастие в ЕС и НАТО.

                                  С уважение,

                        Велислав Минеков

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков