Уважаема госпожо Мустафа (посланик на САЩ в България),

Твърде впечатляващо е решението на Държавния департамент относно декларацията за обявяване на лице обвинено в корупция. За съжаление обектът на обвинението считам за разочарование по отношение на очакванията на съзнателното гражданско общество. Този неочакван и даже случаен избор предполага съмнение в иначе очаквана политическа позиция заслужваща респект в друга форма, но твърде неадекватна по отношение на превзелата ни корупция в държавата. Позволявам си да Ви припомня, че днес моята родина България е държавата с най-висока степен на корупция в Европа и дори света. Следствие на същата корупция е унищожената медийна свобода и вероятно впечатляващата Ви мизерия и бедност.

Позволявам си отново да Ви припомня, че подобна политика допринася за приобщаване към евразийски диктатури, признаване на съществуващата корупция като необходим факт, подкрепа за съществуващият управленски цинизъм и насилие към свободата на личността.

Би било твърде разочароващо правителството на САЩ да застане в подкрепа на управляващия в системна корупция правителствен елит. Подобен избор е предателство по отношение на нашето съпричастие в ЕС и НАТО.

                                  С уважение,

                        Велислав Минеков

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си