Проф. Велислав Минеков коментира във „Фейсбук” статията на Теодор Ушев „Хладнокръвно. Светлин Русев бе Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня”, публикувана във весткник „168 часа”.

 

„За Теодор Ушев

Не го познавам, не сме близки, не сме приятели.

В заседание на академичния съвет Теодор Ушев бе признат като член на настоятелството на Художествената Академия. Това е признание с огромно значение за нашият институт. Щастлив съм, че човек със световна значимост, ярко гражданско поведение и художник, дарен с интелект, ще бъде част от нашата нещастна общност и будител във време на заспалата гражданска съвест и предопределен слугинаж на управляващата ни простащина. Позволявам си да твърдя, че Теодор Ушев, дори без значение на неговата успешна кариера, без значение къде е, е не само художник, но и гражданин. Гражданин с мнение, което високо ценя. Да бъдеш гражданин е най-високата чест на света, ордени не са нужни.”

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков