Проф. Велислав Минеков коментира във „Фейсбук” статията на Теодор Ушев „Хладнокръвно. Светлин Русев бе Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня”, публикувана във весткник „168 часа”.

 

„За Теодор Ушев

Не го познавам, не сме близки, не сме приятели.

В заседание на академичния съвет Теодор Ушев бе признат като член на настоятелството на Художествената Академия. Това е признание с огромно значение за нашият институт. Щастлив съм, че човек със световна значимост, ярко гражданско поведение и художник, дарен с интелект, ще бъде част от нашата нещастна общност и будител във време на заспалата гражданска съвест и предопределен слугинаж на управляващата ни простащина. Позволявам си да твърдя, че Теодор Ушев, дори без значение на неговата успешна кариера, без значение къде е, е не само художник, но и гражданин. Гражданин с мнение, което високо ценя. Да бъдеш гражданин е най-високата чест на света, ордени не са нужни.”

 

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 293 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...