ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"

Посяха омраза към интелекта и разума. Пожелаха съпричастност от неграмотния и нещастния. Цървул в малкия мозък, попаднал случайно в държавната власт, пожелани спасители от нещастието на неудачниците. Уродливото нещастие пожела отмъщение и предпочете простия, декларирал своята естествена простотия. Популизмът винаги се превръща в национална трагедия - Дуче, Шикългрубер, Сталин, Мао, Пол Пот, Кадафи, Садам.

Странното е, че ни подариха свобода, която превърнахме в нежна диктатура, безнаказано съпричастна към случайното ни попадение в Европейския съюз, пострадал от популизма и жертвите в несъстоятелни войни. Псевдопатриотизмът отново е явление, европейско дори.

Корупцията не е явление. Това е значимост и достойнство за малоумния. Те имат право, това е тяхното право, народът ги е избрал. Те имат правото да бъдат достойни господари, дарени с любов и надежда. Поредните освободители превърнали се в окупатори. Свикнали сме…

Дарихме случайната си свобода в ръцете на наследената милиционерска диктатура. Пожарникар, не гасил и огън, управлява държава. Правото е в ръцете на „деректор“ непознаващ конституцията. Корупцията е наказателното право на корумпираните. Паметниците на културата са в ръцете на лишените от култура и дарените с титлата „Главен Мултак“. Икономика и финанси, зависими от субект-сътрапезник на милиардер собственик на стар „Опел“, същият живеещ без наем при кръстник напомнящ за Марио Пузо, хотел в Тиролските Алпи добит с „чук и длето“. За Барселона– „Ало Ваньооооо“ мълчание, мис „Гащи“ /Бикини/ в бельото на падишаха. Бабобутец-милионер, собственик на телевизия, езвроазийски кретен в управляващата коалиция, „Оскар“ вместо „Аскеер“ за евтиния алкохолен туризъм, здрав накъдрен врат и корем олицетворяващ световните ни успехи в спорта, полицаи с вид на мутри и главен прокурор избран от същите. Доносник в тъжното ни минало, загърнат предизборно с знамето на окупатори, дарява с клетва за вярност продавачите на самолети. Избиратели измерват морала на крадците в квадратни метри, откраднатите ядрени, газови и шосейни милиарди нямат значение.

КТБ, „здравословният“ външен дълг, Белене и всички газово-петролни потоци ще бъдат платени от доверчивото и мълчаливо население. Нещастието, дори и в ръцете на случайно-достойни люде, ще бъде излекувано след четвърт век.

Обещаващите утрешно щастие са измамници. Щастието бе пропуснато.

Забравете врачките. Надеждите са в лечителите. Пострадахме от срамна болест. Лечението е неизбежно. 

"Съжалявам хората, които не пият. През целия ден те се чувстват така, както когато се събудят сутрин."

Джак Лемън, американски актьор и режисьор, роден на 8 февруари преди 100 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...