ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "Фейсбук"

Чета с отвращение декларации и обидни коментари между хора живеещи с лековато желание за промяна на политическото статукво.

Да обединиш маргинали и простаци е лесно, да убедиш разумните в общо дело е трудно занятие, в България винаги това е бил експеримент с тъжен край.

Виждам, свободата на словото остана единствено в мрежата. Бедата е, когато от тази тъжна свобода се възползват конспиратори, глуповати дейци на обсебения разум и маниакални персони живеещи със самочувствието на „водачи“ с обществено значение. Предпочитам да принадлежа към нормалните, трудно дело …

С оглед на всичко, което се изговори по мой адрес съм длъжен да споделя моето мнение.

Във връзка с предстоящите избори не възнамерявам да бъда кандидат за народен представител. Съответно няма да бъда кандидат на политическа партия или гражданска организация.

Не заставам в подкрепа на определена партия, партиен лидер, частично политическо обединение или гражданско движение.

Възнамерявам да застана и да подкрепям всички граждани и политически партии пожелали промяна в държавата ни с изключение на крайни националисти, хомофоби, расисти и любители на диктатури.

Моите цели са целите, които декларирахме в първия ден на протеста. Единствено и само ще бъда част от една обединена общност застанала с действия и намерения за премахване на превзелите ни мутри и управляващи мафиоти. Нищо повече от това.

Честита Нова година с пожелание за нова държава, действителна демокрация и достойно бъдеще.

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин