ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "Фейсбук"

Чета с отвращение декларации и обидни коментари между хора живеещи с лековато желание за промяна на политическото статукво.

Да обединиш маргинали и простаци е лесно, да убедиш разумните в общо дело е трудно занятие, в България винаги това е бил експеримент с тъжен край.

Виждам, свободата на словото остана единствено в мрежата. Бедата е, когато от тази тъжна свобода се възползват конспиратори, глуповати дейци на обсебения разум и маниакални персони живеещи със самочувствието на „водачи“ с обществено значение. Предпочитам да принадлежа към нормалните, трудно дело …

С оглед на всичко, което се изговори по мой адрес съм длъжен да споделя моето мнение.

Във връзка с предстоящите избори не възнамерявам да бъда кандидат за народен представител. Съответно няма да бъда кандидат на политическа партия или гражданска организация.

Не заставам в подкрепа на определена партия, партиен лидер, частично политическо обединение или гражданско движение.

Възнамерявам да застана и да подкрепям всички граждани и политически партии пожелали промяна в държавата ни с изключение на крайни националисти, хомофоби, расисти и любители на диктатури.

Моите цели са целите, които декларирахме в първия ден на протеста. Единствено и само ще бъда част от една обединена общност застанала с действия и намерения за премахване на превзелите ни мутри и управляващи мафиоти. Нищо повече от това.

Честита Нова година с пожелание за нова държава, действителна демокрация и достойно бъдеще.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Оригинален писател не е този, на когото никой не подражава, а този, на когото никой не може да подражава.“

Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател, роден на 4 септември преди 258 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си