ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"

Интересно събитие в европейска България. Нещастни родители стоят на безкрайна опашка и в нощните си бдения мечтаят децата им да бъдат записани в „руското училище“.

Що е това „опашка“ - разяснение за по-младите. Дефицит от стоки и услуги в неразвити общества.

Какво помня от младостта си:

Опашка пред ЦУМ за цветни телевизори „Рубин“. По сто килограма парчето. Излъчват в синьо, зелено или пембено.

Опашка за ръчен, топъл хляб. /до два –три часа/. Псувате майка си, баща си и техните родители, които са ви лишили от играта на двора.

Опашка за италиански обувки /от картон, за погребения/.

Опашка за кино. /В Созопол се подреждам в 12.00 за успех във вечерната прожекция/.

Опашка за театър /Винаги пред „Сатирата“, никога пред „Народния“/.

Опашка за мекици. /Мразя мекици. Пържено тесто с пудра захар - соц-деликатес, гурме демек/.

Опашка за цирк „Барцелона“. /Влизаме нелегално под шапитото/.

Опашка за бетон. /Три дни. Децата денем, роднините нощем. Там бях, няма да го забравя. Отиде ми лятната ваканция/.

Опашка за чушки. /Нося четири мрежички, тогава нямаше пликчета. Лоши мисли посветени на баба ми/.

Класическа коледна опашка за банани и портокали.

Опашка пред книжарница за Стайнбек. /Получавате книгата заедно с три тома на Ст Ц Даскалов. Аз съм единствения, който е чел Ст Ц/.

Опашка за получаване на закупена с драгоценна валута Жигула от Кореком. /Даваш рушвет за да получиш колата със запалка и крик/.

Опашка пред ресторант в Източен Берлин. /Давам на входа десет марки /три лева/ и влизаме. Германската ми симпатия прави скандал по отношение на балканското ми поведение и излизаме/.

Опашка пред мавзолея на вожда. /Децата искат да се насладят на препариран труп/.

Опашка за предказармен медицински преглед. /Гол, бъркат ви във всички телесни отверстия, спомен за цял живот/.

Опашка за зъболекар, опашка за лекар, опашка за бръснар и опашка пред къщата на Петричката врачка /в последствие известна като баба или леля Ванга/.

Опашка за тоалетна хартия. Предпочита се пред „Дело“, „Село“ и „Труд“. „Поглед“ и „Вечерни новини“ бяха междинен преход с меката си топлина на пирона в кенефа.

С една дума, скъпи сънародници, ако да бяхте стояли на опашки пред избирателните урни, днес щяхте да бъдете европейци. 

Превърнахте бъдещето си в минало.

Ваш ВМ, 

/чужденец/

 

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 144 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За „Денят на истината“, посланията му и оценките за него (ревю)

 

Да не изпаднем в познатата ситуация на наши колеги, които през 1967 г. скъсаха от критики Чаплин за „Графинята от Хонконг“, без да знаят, че ругаят последния му филм...

Да извайваш музика

 

Разнопосочни размисли, извикани от концерта на диригента на Берлинската филхармония Кирил Петренко със Софийската филхармония (зала „България“, 4.VI.2026 г.)

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.