ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"

Конвенцията, слава Богу, не мина. Това ни дава право да пребием балдъзата при неизбежна отбрана, да строша главата на тъщата и да превъзпитавам жената три пъти седмично с помощта на травмотолозите в "Пирогов".

Добро решение.

По важни са думите на управляващия падишах:

" НИЕ ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВАМЕ ВОЛЯТА НА НАРОДА !"

Впечатляваща декларация. Това са словата на Дучето (Мусолини) при влизането му в Рим след четиристранния поход на фашистите. Мусолини е предпочетен от най-ниските слоеве в обществото, неграмотните (35%) и безимотните. Един италиански философ го определя като човек с глава от две части - квадратна уста и нискочела глава, параноичните очи на Чаплин, неграмотен и прост с определена омраза към образованите и интелигенцията в страната. Дуче е бил харесван (до 1930) от всички европейски политици.

Ако това е народът (по Винету), аз нямам нищо общо със същия народ.

Чужденец съм.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков