СТОЯН СГУРЕВ, ДНЕВНИК

Триумфалната арка на Кристо и Жан-Клод е противоречива работа не защото българската публика е разделена в оценката си. Разделеността на българската публика по отношение на публично значими теми - ваксини, политики или културни събития, може да бъде приета като даденост и отдавна не учудва.

Противорeчивостта на творбата на Кристо и Жан-Клод е основополагаща, тя е заложена вътре в идеята, движеща намерението. Това е творба, която въплъщава духа на 60-те години, замислена в тясна мансарда в първите години на десетилетието. Тя носи със себе си специфичен заряд - надигащата се младежка енергия за институционална промяна, за преобръщане на втвърдени обществени норми, които не съответстват на общество, в което мобилността е засилена, достъпът до образование се разширява, а студентите настояват да бъдат не просто субекти на формиране, а агенти на промяна.

Преобръщането на роли и очаквания ще доведе до експлозията през 1968, а година преди това Мишел Фуко ще дефинира в един кратък и провокативен текст идеята за "другите пространства" или хетеротопиите, в които едновременно се въплъщава и отрича доминиращата социална логика. Това са пространства, които в процеса на въплъщаване на социалния ред го саботират, нарушавайки тази поредица от очевидности, която прави този ред общоприет и възпроизводим във всекидневието.

Това пространство е сега опредметено като обвитата Триумфална арка, която едновременно носи в себе си историческа тежест и политическа функция, но в същото време е превърната в естетически обект, подвластен на метеорологически капризи. В един и същ обект се въплъщават две парадигми - за времето като поредица от исторически събития, които формират настоящето, и за времето като чисто настояще, тук и сега, с изменящо се положение на слънцето и интензитет на светлината. Тази комбинация от перманентност и промяна е отличителна черта на проектите на Кристо и Жан Клод, в които обвиването на символни сгради нарушава символната им функция, за да я възстанови след няколко седмици със завършването на проекта. Светът остава видимо същият, но нашият поглед се е променил.

Подобно на хетеротопиите на Фуко, творбите на Кристо и Жан-Клод са основани на оптичен механизъм, където възприятието на образа се променя с метеорологичните условия. Работата не настоява на разговор със зрителя, няма очевидно послание, а оставя зрителя да изгради смисъл чрез съзерцание. Творецът е регулировчик на внимание, насочвайки погледи в определена посока без да определя скоростта на движение или да се интересува дали някой пристига там, закъдето е тръгнал, или там, където пристигат другите.

Смисълът на хетеротопиите е, че те променят перспективи и нарушават очевидности, настоявайки на въпроса - а защо нещата са такива, каквито са, и не могат ли да бъдат други? Може би най-известната хетеротопия е "Алиса в Огледалния свят" на Луис Карол, където времето тече назад, а не напред, и където Бялата кралица помни това, което ще се случи след седмици. Обвита с бяло-сив материал, Триумфалната Арка очаква своята Бяла кралица.

Застинали в исторически очевидности и политически блокажи, имаме пълното право да видим творбата по различен начин, но и моралното задължение да оценим поканата на Кристо и Жан-Клод да надскочим очевидностите, да се понесем над потока на историята (като в картина на Шагал) и да си представим друга реалност, където властва друг социален ред. За Луис Карол, Мишел Фуко или Кристо и Жан-Клод, това е необходима стъпка към осмислянето на съвремието ни и олекотяването на историческата тежест, която формира (обременява) това съвремие.

В една незабравима сцена, Чеширският котарак казва на обърканата Алиса - все ще стигнеш някъде, стига да вървиш достатъчно дълго. Този проект на Кристо отне 60 години да се осъществи. Може би това е най-важното което той ни оставя - напомнянето, че си струва да упорстваш 60 години, за да можеш да дариш няколко седмици красота.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

 

„По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.“

Андре Жид, френски писател, роден на 22 ноември преди 157 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.