НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "ФЕЙСБУК"
Отишъл си е от този свят големият творец Кристо. Нека е светла паметта му!
Няколко думи от мен…
Заключението на предишната моя книга „Сигурността – животът на Мрежата“ се казва „За Мрежата, Кристо и скриването на видимостта като разкриване на същността“.
Ето част от това Заключение:
Един от най-видните изследователи на мрежите и мрежовостта, американският физик от унгарски произход, роден в Трансилвания, Румъния, Алберт-Ласло Барабаши пише, че при изучаването на безмащабните мрежи той в някакъв смисъл е следвал творчеството, отношението към света и креативния дух на забележителния българин Кристо и неговата съпруга, французойката Жан-Клод (с която Кристо е роден в един и същи ден).
Кристо и Жан-Клод скриват обекта (било то мост или сграда), за да ни помогнат да го видим и осъзнаем най-добре.
Точно така – за да се съзрат мрежите в толкова различни сложни системи като клетката или обществото, Алберт-Ласло Барабаши е трябвало да скрие, да замаскира общия вид и всички детайли на видимостта. Тогава вече, разглеждайки само възлите и връзките, той е съумял да съзре и да наблюдава архитектурата на сложността, наречена Мрежа и на мрежовостта, наречена Сложност. Само дистанцирането, откъсването от спецификите, от подробностите е позволило да бъде съзрян универсалният организиращ принцип, намиращ се в основата на изучаваните сложни системи.
Скриването, покриването е това, което всъщност разбули фундаменталните закони, управляващи еволюцията на мрежово структурирания свят и помогна да се разбере как тази сложна, заплетена, сплетена и преплетена архитектура въздейства на всичко – от демокрацията до борбата с рака…
Наистина е много показателно, че най-силната и точна метафора за разбирането на дълбоката същност на Мрежата, използвана при това не пътьом и не случайно, не от кого да е, а от Алберт-Ласло Барабаши, един от авторите, направили най-много за популяризирането и изучаването на мрежовите структури, е свързана с творчеството на знаменития българин Кристо.
Кристо ни дава възможност да разбираме най-добре същността на нещата, като скрива тяхната очевидност и видимост. Скриването на видимостта като разкриване на същността – ето, това е Кристо, ето, това е Мрежата. Двете страни на една и съща гениалност!
Когато прочетох написаното от Алберт-Ласло Барабаши за Кристо и за Мрежата, изпитах радостта, че той ги свързва в едно. Изпитах обаче и искрената бяла завист, че това свързване на великите метафори за нашия живот не бях го направил аз. Та то е толкова очевидно и просто – като всичко гениално…
Там съм дал и следното пояснение:
„Някога, в далечната 1990 г., се оказах в Ню Йорк, отседнах за няколко дни в мъничка таванска стая (но некъде да е, а в Гринуич Вилидж, Greenwich Village — квартал на града, населяван най-вече от представители на горната средна класа и знаменитости от културата) при един перничанин, емигрант от комунистическия режим, Ванцети Василев - химик, по-късно писател, тогава шофьор на такси (а всеки знае, че едва ли има по-опасна професия в Ню Йорк от taxi driver), чиято история е тема за друг разказ.
На тръгване за САЩ, където щях да бъда в редица градове, прекрасният наш поет и перничанин Борис Христов ми бе дал адресите на известни българи, на които да се обадя, все пак бях в качеството си на депутат от Съюза на демократичните сили. Един от тези адреси (и телефони) бе на Кристо, който също живееше в Гринуич Вилидж.
Някой от българите в САЩ, с които се видях, ми бе казал, че Кристо отбягва срещите със сънародници, дошли от България - вероятно са му дотегнали с всякакви въпроси, проблеми и молби, не знам. Аз обаче набрах телефонния му номер. След като се представих, женски глас, може би Жан-Клод (?) ми отговори човечно и любезно, но без да ми остави никакви надежди, че Кристо не е в града и едва ли ще се върне в близките 2-3 дни, през които аз щях да бъда в Ню Йорк и силно се надявах да се видим."
В книгата си съм включил и следните две фотографии:
