ЮЛИЯ ТАЛЕВА, кор. на БНР в Париж

Сякаш не стигаха мъките на французите с пандемията, заради която посрещнаха Нова година с полицейски час и затворени концертни зали, та не можаха да се насладят на „Лешникотрошачката“ „Баядерка“ или Лебедово езеро“, балетната класика в прочит на Рудолф Нуреев, без която в Операта на Париж не минава нито една новогодишна програма. Не стига това, а и един упорит слух разлюти френските културни разговори навръх Коледа: че емлбематичните балети ще изчезнат от репертоара в името на етническото многообразие и новата естетика.

„Слух“ е по-точно от „фейк“: той дойде от интервюто на новия директор на операта Александър Нийф в изданието „Монд“. Под заглавие „Културното многообразие излиза на сцена“ той говори за промените, които планира да извърши в голямата музикална къща. А именно „заличаването на практики, произлизащи от колониалното минало и робството...според представите на автора за екзотика. Наследство, което откриваме в естетическите избори на Рудолф Нуреев“ - казва направо директорът и веднага добавя, че някои творби „несъмнено ще изчезнат от репертоара“. Оттам пътят към спекулациите е една крачка - интервюто беше тълкувано и доукрасявано в социалните мрежи: Класическите балети щели да изчезнат, след тях наред са „Травиата“ и „Кармен“, за да ги заменят с хип-хоп.

Крайната националистка Марин льо Пен обяви в "Туитър" поредния акт на „мракобесие“ от „псевдопрогресистите“. Отвъд тези спекулации обаче и в самата Парижка опера, където хореографиите на Нуреев са емблема, възникват безпокойства. Идеята за заличаването на творби напомня на идващата от Америка Cancel култура (от англ. „култура на отказа“).

Ръководството на Операта побърза да разсее съмненията. „Никога не е ставало дума да се премахват тези творби, това е недоразбиране“ - уверява институцията в съобщение в "Туитър". В същото време уточнява, че промени действително предстоят. 

Това не е неочаквано, като имаме предвид профила на новия директор Александър Нийф, който наскоро пое спешно поста. Дългогодишен ръководител на Канадската оперна компания в Торонто, той е изразител на всички актуални идеологии и артистични тенденции от отвъд Океана. Въпросът за културното многообразие явно е в приоритетите му. Той вече е назначил проучване по темата и очаква доклад в края на месеца. Още повече, че миналото лято цветнокожите артисти в Операта, които наистина са единици, излязоха с манифест за промяна както на политиката на прием на артисти, така и на практики, които ги дискриминират: като изкуственото гримиране на чернокожи лица в някои екзотични сцени (каквато има в „Баядерка“, например), или неподходящи за тях норми за прически и костюми - като задължителните розово-бели чорапогащи за балерините. По този повод телевизионното предаване „Котидиен“ припомни малко иронично идеала на Джордж Баланчин за балерина с кожа „като обелена ябълка“. Според други мнения френската опера и балет винаги са носели универсален и отворен дух и не се нуждаят от идеологии, за да еволюират естествено.

Припомнено беше, че и самият Рудолф Нуреев, директор на балета на Парижката опера през 80-те години на миналия век, е бил емигрант и неговите новаторски за времето идеи далеч не са били приемани без полемика.

 

Балетът „Баядерка“ впрочем беше в програмата на Операта по Нова година и излъчен онлайн в платформата „Опера вкъщи“, която сега замества липсващия жив спектакъл.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 167 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин