ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук
Това, че работническо-селската "интелигенция" е консервативна, религиозно-маниакална и нетолерантна към непонятното и различното не е беда - тя винаги си е била такава, просто социалните мрежи й предоставиха терен за изява.
Големият проблем на България е, че артисти и "културтрегери" веят байрака на консерватизма и нетолерантността, прикривайки крайнодесните си възгледи с маската на "добрия вкус", "християнски ценности" и прочие безумия.
И тук историята на бг изкуството идва да ни напомни услужливо, че всички авангардни течения и повеи в световното изкуство са заобикаляли България, или ако плахо са пристъпвали границите й, са били осмивани,, отричани или направо забранявани. Във всички, абсолютно всички сфери на културата и изкуството!
Българското изкуство винаги е било примитивно-националистично, религиозно-протяжно и страхливо провинциално.
Смелост тука всяка оставете, провокацията е ерес, подигравката с религията - кощунство!
Идеалът на българския артист е да предъвка вече отминала модерност, която вече е станала "мейнстрийм", да я открадне във възможно най-кротката й и смилаема за широката публика версия, да я смели и вкара в употреба като скучна и приемлива масова ширпотреба. Примерите са безкрайни! Провокациите към масите - нищожни! Сакън някой да не подиграе "свещената православна религиозност" на запътилата се към рая благочестива маса!
Така Папазоф, Дюлгероф, Кристо, Гочев, Станев никога не бяха добре дошли, за обич не говорим дори.
Така талантливи художници като Дечко Узунов, започнали с устрем творческия път, са превърнати от консервативната художествена сцена у нас в рисувачи на моми и натюрморти. Така соц. реализма затри поколения писатели, художници, режисьори...
Провокацията и смелостта са мръсни думи в удобната крепост на българската културна диаспора, а непознатото и неизвестното - повод за отрицание и неприемане.
