Филмът „Одисея“ на Кристофър Нолан оглави световния боксофис с впечатляващ премиерен уикенд, реализирайки приходи от 124,5 млн. долара в Северна Америка и още 139,6 млн. долара на международните пазари, съобщи световните агенции. Така продукцията стартира с общо 264,1 млн. долара и донесе на режисьора най-силния му дебют от 2012 г. насам.

Епичната адаптация на Омировата творба, продуцирана от „Юнивърсъл“, е с бюджет от 250 млн. долара. Огромният интерес към филма доведе до разпродадени IMAX прожекции още в премиерния уикенд, като някои кина добавиха среднощни и ранни сутрешни прожекции.

Според анализатори успехът затвърждава позицията на Нолан като един от малкото режисьори, способни да превърнат мащабен авторски проект в световен касов хит. Единственият въпрос остава доколко силен ще бъде интересът към „Одисея“ през следващите седмици.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата