СИМОНА БОГДАНОВА, "ФЕЙСБУК"

В късния следобед днес на 16 март жълтите жилетки в Париж цялостно разрушиха и разграбиха прочутия ресторант "Фуке", след което го запалиха. "Фуке" вече го няма.

Издигнал своята елеганта фасада с хотела над него и познатата червена тента с двете тераси под нея на ъгъла на Шанз Елизе и авеню Джордж Пети, "Фуке" стоеше гордо там от 1899 година. Видял много вълнуващи исторически събития , самият той беше история, институция, място за tout -Paris mondain. 

Класическият му декор гордо афишираше свoята родствена връзка с изкуството и киното . Там се празнуват наградите "Нощта на Молиер", четиридесет години "Фуке" дава подслон на гала вечерта след наградите СЕЗАР за филмово изкуство.

Митично място приютявало знаменити личности – Раймон Поанкаре, Тедор Рузвелт, Еторе Бугати, Ага хан... Цяла плеяда творци от няколко епохи – Колет, Джозефина Бейкър, Марлене Дитрих, Саша Гитри, Морис Шевалие, София Лорен, Жана Моро, Мишел Морган, Орсън Уелс, Жан Габен, Ив Монтан, Симон Синьоре, Катрин Деньов, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Шарл Азнавур, Кърк Дъглас... по-лесно е да кажеш кой не е бил там. Жан-Люк Годар, Клод Шаброл и Франсоа Трюфо на дълги разговори там са бистрили своите идеи за Новата вълна в киното. Там Саркози отразнува победата си в президентските избори с отбрани гости от света на политиката , вечеря станала в медиите символ на "саркозизма". 

Една уникална фотогалерия разположена във ресторанта пазеше спомена за всички тези велики хора, а красиви табелки означаваха обичайните им маси...

В персоналното меню на "Фуке" прословути готвачи предлагаха запазената марка на класическата френска кухня с невероятното торнадо Росини, фоа гра, фламбирана патица, соте от гъби, суфле Гран Марние.

Ремарк обезсмърти допълнително "Фуке" в романа си "Триумфалната арка". 

Всичкo това вече го няма, беше унищожено от тълпа диваци в жълти жилетки.

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата