Кристъфър Кларк (62) е австралийски историк, работещ в Англия. Завършва университета в Сидни със специалност „История“, между 1985 и 1987 учи в Берлин. Има докторат от Кеймбриджкия университет, където е професор по модерна европейска история. През 2015 г. получава рицарско звание, за консултации към външния министър на Великобритания относно англо-германските отношения. Същата година на български излезе книгата му "Лунатици. Как Европа прекрачи прага на Първата световна война"

Препубликуваме интервюто на Луиза Шефер от DW с Кристофър Кларк

-------

Вашата книга "Лунатици" накара хората да преосмислят Първата световна война и да си зададат въпроса дали тя е била започната единствено от Германия, или по-скоро много европейски наци са се включили в една мащабна битка, сякаш са лунатици. Какъв е крайният извод от труда Ви?

- Причините за Първата световна война са сложни. Имаше дебат, все още неприключил, за това какво е довело до избухването й. Ние трябва да се замислим не само защо се стига до започването на войните и кой е виновен. Трябва да се замислим и за това как те възникват, за да можем следващия път да реагираме по-добре.

Ако вземем например настоящата война в Украйна и просто решим, че г-н Путин е много лош човек, предизвикал конфликта, и всичко приключи с това, ние няма да научим нищо. Можем да разберем много повече, ако се замислим за цялата история на това как стигнахме дотук. Това по никакъв начин не облекчава неоспоримата отговорност на Путин за случилото се. 

Как бихме могли да се поучим? Кои са паралелите между подготовката за Първата световна война и сегашната ситуация?

- Днес е по-различно от 1914 година, защото тогава не е имало един играч, който просто решава да нахлуе на чужда територия. Първата световна война започва на място, което никой не очаква – на Балканите, в Сараево, с едно убийство. И изскачат по-сложните въпроси. Каква ще бъде реакцията на австрийците? Как ще реагират сърбите на ходовете на австрийците? Как ще реагират германците на действията на австрийците спрямо сърбите? Ще подкрепят ли руснаците Сърбия или не – макар самите те да не са нападнати?

 И всичко това е изключително сложно. Всеки, въвлечен в тази война, става част от нея по силата на различна логика.

 Сега ние имаме много по-проста ситуация. Русия е доста изолирана и Путин сам е отговорен за решението си. Ясно е, че голяма част от висшия ешелон в неговата система не е знаел за плановете, докато не е било взето решението за настъпление. В много голяма степен това е войната на Путин. И доколкото имаме представа от разузнавателните доклади, той действително участва лично в управлението й. Дори взема решения на оперативно ниво. Картината днес е по-малко сложна от тази през 1914 година.

 Какво научиха хората за последните 100 години и какво не успяха да научат?

 - Явно се научихме да правим някои неща много по-добре. Дали станахме по-интелигентни като политически същества, като homo politicus, е съвсем друг въпрос. Но мисля, че това е област, в която по принцип се учим много бавно. И имаме склонността да разчитаме на стари поведенчески модели.

Вярвам, че ЕС е като един исторически урок, който сме усвоили. Това са изводите от двете световни войни, превърнат в политически ред. Така че има примери за поуки, намерили институционален израз, придобили някаква трайност, която иначе не биха имали.

Иначе ако се замислите за Путин - не само за решението му да нахлуе в Украйна, но и за личността му като лидер - полугол (без риза) той язди кон, целият този мачизъм... всичко това е нещо много атавистично.

От друга страна, ако си дадете сметка колко от лидерите на европейските държави са жени и видите колко от стратегиите за справянето с тази агресия се пишат от жени… съвсем не е като да не сме се променили. Западът е много по-различно място от това, което е бил. Русия също. Има и много руснаци, които не желаят да участват в ужасната рискована и авантюристична политика на Путин.

Но руският президент – вероятно поради причини, криещи се в биографията му – за съжаление е човек, който посяга към атавистични модели и поведение. Именно те показват, че не сме усвоили уроците от историята.

 Мислите ли, че сме на ръба на Трета световна война?

 - Първият ми отговор е, че много се надявам да не е така. Второ, мисля, че Путин знае, че това би било един вид самоизтриване. Той трябва да е самоубиец, за да направи подобно нещо. Много зависи от това дали той е толкова ирационален и дали системата би го подкрепила, ако той тръгне на такъв ход. Има много индикации, че самата система би се противопоставила успешно. Ние не знаем, разбира се. Но ако просто го оставим да прави това, което пожелае, в крайна сметка позволяваме и на практика узаконяваме престъпното нарушаване на международното право. Ако, от друга страна, реагираме прекалено остро и покажем свръхреакция, рискуваме проблемът да ескалира.

Не ние създадохме тази криза. Така че Западът трябва внимателно да преценява реакциите си. И мисля, че като цяло го прави. Споровете се въртят основно около това, че реагираме прекалено бавно, особено германците.

 Изглеждате уверен, че хората около Путин могат да го спрат да натисне ядреното копче. Така ли е?

- Мисля, че съществуват изобилие от доказателства, че Путин изпитва трудности с много хора от по-широките кръгове от системата на неговото управление. Той се изолира все повече и повече.

Моята надежда е, че ако се вземе важно решение за увеличаване на риска, например чрез разполагане на тактически ядрени оръжия, ще се появят хора, които да кажат: не, ние няма да го направим. Случвало се е в миналото.

Русия не говори едногласно. Русия е сложна нация. Тя е изтънчена нация. Част е от Европа. Много голям брой руснаци са напуснали страната и сега са другаде. Сред тях има много представители на интелигенцията, на медиите и др. Играта все още не е приключила, а Путин не говори от името на цялата страна.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си