БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Големият коз на „Тенет“ е времето на излизането му. На голям екран, при незатихнала пандемия.

Публиката  у нас и по света имаше нужда от впечатляваща преживелица в киносалона, а не от накъсани за телевизията филми, насилствено превърнали се в сериали.

По тази причина творбата на Нолан остава в съзнанието ни не защото е значима, а заради моментът на излизането й.

Изчетох доста ревюта за нея като логично оценките варират в двете крайности.

Интересното е, че малцина роптаят против времетраенето от 150 минути, въпреки че то си е все пак стряскащ за адекватното възприятие фактор.

Повечето недоволни пишещи смятат, че Кристофър Нолан, след раздялата с брат си Джонатан, се е изчерпал, че „Тенет“ не е нищо особено, а по-скоро загуба на време, че сюжетът е пълна скръб с прословутата режисьорска хрумка за времевата инверсия, че малко или много, ако махнем напъните за оригиналност и актуалност, това си е всъщност сага за поредното чудодейно спасяване на света.

Скромното ми мнение е, че истината е някъде по средата, там където миналото и бъдещето се срещат, точно както става във филма и наистина са нужни темпорални, но и оценъчни способи за да осмислим поредния опус на Нолан.

Всъщност историята се върти около усилието на мистериозния агент Протагонистът, нает от тайната организация „Тенет“ – в превод принцип, за участие в свръхсекретна мисия, развиваща се извън реалното време – а именно париране усилието на руския милиардер Андрей Сатор да унищожи човешката цивилизация, заедно със своето самоубийство.

Протагонистът бързо овладява „инверсията на времето“ като средство за противоборство на преследващата го заплаха… Истината е, че, ако се абстрахираме от главоблъсканиците, които ни предлага Нолан и трохите, които разпръсва из целия разказ, сценарият му се оказва действително база за супер зрелищен екшън, натъпкан с клишета, автоцитати – от „Мементо“ (2000) до „Генезис“(2010) и внушения за реално протекли събития, в които хората наистина бяха на колене от действията на международния тероризъм – от Москва до Ню Йорк.

Ако и да се разпростира върху два часа и половина екранно време „Тенет“ се гледа с напрегнато внимание, тъй като екшънът е нон стоп, разпрострян буквално върху целия свят – от Осло и Талин, до Мумбай, Киев и виетнамските брегове, без да забравяме закритият руски град Сталск 12 в Сибир, арена на завладяващия финален епизод, който в комбинация с разтърсващата мелодрама във Виетнам, ни държи в примката си в последните 30 минути.

Залогът е мегаспециален и в поредната битка на Доброто и Злото е ясно кой ще победи – симпатичният чернокож Протагонист, оказал се син на легендата ДензълУошингтън – Джон Дейвид Уошингтън, докато злодеят Сатор в иначе стряскащата демонична интерпретация на Кенет Брана просто ще свърши нелепо и жалко, изхвърлен от яхтата си от неговата съпруга Катрин – чаровната Елизабет Дебики, която вече е позната като принцеса Даяна от последния сезон на поредицата „Короната“(2019) на Бенджамин Карън.

Не смятам, че екранните образи са  плоски и едноизмерни.

При женските персонажи това си е така – не само Елизабет Дебики, но и Димпъл Кападия – Прия, може да се оплаче от липса на авторско вдъхновение при обрисовката й.

За мъжките категорично не съм съгласен.

Джон Дейвид Уошингтън играе с впечатляваща всеотдайност и дава всичко от себе си, за да спаси шоуто, Кенет Брана е незаменим гадняр, Робърт Патисън, отдавна измъкнал се от сянката на „Здрач“ (2008 – 2009) е органичен и ефективен като Нийл, а в добавка се наслаждаваме на двуминутната изява като Кросби на великия, вече 87-годишен Майкъл Кейн, който е кадем за Нолан, след като е оставил знакови изяви в трилогията за Батман(2005 – 2012) като иконома на Черния рицар Алфред и в „Интерсталер“ (2014) като професор Бранд.

В добавка камерата на Хойте ван Хойтема извършва халюциниращи преходи в унисон с бясното темпо, докато музиката на Лудвик Горансон пулсира методично и ефективно до лондонския финал.

„Тенет“ вероятно не е най-добрият филм на годината – на времето - заради свръхочаквания беше предварително похарчен от критиците „Дюнкерк“(2017).

Определено не е и най-стойностният във филмографията на Кристофър Нолан.

Но е важен с нещо друго, не по-малко съществено – той връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона. След петмесечна изолация.

И наистина трябва да поздравим „Уорнърброс“, че не се отказаха от амбицията си, не пренасочиха продукцията към друга, далечна дата от следващата година, а държаха да премерят пулса на публиката имено през лятото на 2020, като по този начин – въпреки минималната печалба -  отпразнуваха  и петдесетата годишнина на Кристофър Нолан.

Подобаващо и впечатляващо.

 

„Тенет“, 150 мин., 2020, сц. и реж.Кристофър Нолан, продукция на „Уорнърброс“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 66 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.