"Дойче веле"

Христо Явашев е на 21 години, когато му се удава възможност да избяга от България - съзира шанса си по време на престой в Прага, където гостува на свои роднини.

"Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България. Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитята в Унгария през 1956 година", разказва творецът в интервю за германското списание "Цайт".

Така Кристо остава в Прага - само с временно разрешение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети. Един ден случайно се запознава с група лекари, които му разказват, че също се готвят за бягство. Кристо се сближава с тях и всички заедно решават да подкупят един митничар, който успява да ги скрие в пломбиран вагон на товарен влак. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона. Във Виена Кристо търси помощ при стар приятел на баща си. И я получава.

"Знам какво е да си бежанец"

Тази история, разказана от самия Кристо в интервюто за "Цайт", звучи свръхактуално и днес, когато хиляди хора рискуват живота си в търсене на сигурност и по-добър живот.

"Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", казва Кристо и споделя, че майка му също е бежанка - бяга от Солун малко преди избухването на Първата световна война. А дядо му, македонски революционер, е екзекутиран от турците по време на Балканските войни през 1912-1913 г.

По-нататък Кристо разказва, че дълго време не владее никакви други езици, освен български и руски. "Просто нямах време да изучавам чужди езици - трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, за да се издържам", спомня си творецът, който днес се радва на световна известност.

В интервюто за "Цайт" Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай - без никакви компромиси и отстъпки. "Не обичам половинчатите неща. Такъв бях като млад, такъв си и останах". На въпрос кое събитие е оставило най-траен отпечатък в живота му, Кристо отговаря така: "Смъртта на моята съпруга Жан-Клод си остава най-тежкият момент в живота ми. Тя беше за мен човекът, който няма как да бъде заменен", споделя Кристо.

"Нещото, което никой не може да ми отнеме"

Кристо продължава да твори и след смъртта на Жан-Клод, с която разработва повечето си творчески проекти. Последната му арт-инсталация - "Плаващите кейове" - привлече миналата година над 1 милион посетители. Но други негови проекти, като например "Над реката" в американския щат Колорадо, така и не бяха осъществени.

"Работих цели 20 години над този проект, инвестирах 15 милиона долара лични средства - и въпреки това реших да се откажа. Просто в един момент загубих интерес. Ето това аз наричам свобода - да вземеш определено решение, без да си длъжен да се оправдаваш или да даваш обяснения", казва Кристо.

В края на интервюто за "Цайт" творецът разказва, че е живял в много страни по света, като цели 16 години е бил без гражданство:

"През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме".

„Висшето образование не е показател за ума, скъпите подаръци не са признак за любов, обещанията и думите не винаги са истински. Вашият опит, внимание и поведение към хората – това е наистина ценно.“

Орландо Блум, английски актьор, роден на 13 януари преди 48 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…