„След атентатите през януари два дни едва смогвах да следя новинарските канали, за да следя случващото се”, разказва френският писател Мишел Уелбек в статията си „След атентатите в Париж – каква демокрация за Франция?”, публикувана преди ден в „Ню Йорк таймс”. След кървавия 13 ноември обаче той почти не включил телевизора, а търсил контакт с хората, които пострадаха при бомбените атаки на „Ислямска държава”.

През януари излезе книгата на Уелбек „Подчинение” и това съвпадна с чудовищния разстрел на редакцията на сатиричното списание „Шарли Ебдо”. В романа си той описва гротесково как Франция е подчинена от исляма. 

В статията си писателят си спомня серията от бомбени атентати във френската столица през 1986 г., извършени от проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех. Уелбек разказва за способността на парижани само след седмица да се върнат към нормалния си живот. „Никаква човешка сила, дори страхът не са по-силни от навиците”, пише той и призовава: „Keep calm and carry on!”.  

Уелбек разсъждава върху политиката на европейските правителства за падане на границите и внушението, че те са старомоден абсурд. Той обвинява френското правителство в неадекватна политика спрямо французите. Според него се е стигнало до безотговорност, чиито резултати днес са очевидни. Основната задача на управляващите е да защитават населението на страната, смята авторът и описва разминаването между гражданите и техните представители в управлението. Колкото до въпроса каква демокрация – отговорът, който той дава, е: пряка демокрация. 

 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.