Кристофър Плъмър, роденият в Канада актьор, е починал на 91 години, съобщи "Дневник", като цитира Deadline Hollywood.

През 2012 г. той стана най-възрастният актьор, удостоен с "Оскар" за участието си в "Новаци"/Beginners (2011). Началото на кариерата му е блестящо - още във втория си филм става партньор на Джули Андрюс в мюзикъла "Звукът на музиката" от 1965 г. и натрупва слава.

Плъмър не спря да се снима дори в напреднала възраст. 

Актьорът е починал в дома си в щата Кънектикът, а до него в последните му часове е била съпругата му от 53 години Илейн Тейлър.

"Крис бе изключителен човек, който дълбоко обичаше и уважаваше професията си по един старомоден начин, със самоирония и с мелодия в думите. Той бе национално съкровище и дълбоко ценеше канадските си корени. Чрез своето изкуство и човечност той докосна сърцата на всички ни и ленедарният му живот ще се помни поколения наред. Той завинаги ще бъде с нас", написа Лу Пит, негов стар приятел и от 46 години личен мениджър.

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 97 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...