Една година в Париж! Това е сбъдната мечта на Ан, която от дете е очарована от Франция и нейните език и култура и разбира се, от френската кухня. Като съпруга на дипломат Ан е живяла на различни места по света, но нейната първа любов е Франция и възможността да бъде в Париж със съпруга си я прави щастлива. Това, което и двамата не подозират обаче, е, че той спешно ще трябва да замине за Ирак без право на придружител от семейството. Ан страда от тази раздяла, но вместо да се отдаде на лениво униние, решава да се заеме с нещо смислено – да пътува и да изучи няколко района на Франция с най-типичните за тях ястия, и да опише преживянията си в книга. Страстна почитателка на Джулия Чайлд – също съпруга на дипломат и световноизвестна кулинарка, Ан решава да тръгне по стъпките й и умело ни въвлича в изкуството на готвенето във Франция. За нея именно храната е мостът между две култури, но книгата далеч не се ограничава само с кулинарната тема. Авторката обикаля дузина френски градове, изучава историята им, местните обичаи, храната, ресторантите. Научаваме интересни факти за копринената индустрия в Лион, за френското гюведже и старинните комунални пещи, за забравената в България супа от свински крачета. Споменава се пребиваването на Томас Джеферсън във Франция, живописните саги на множество френски кулинарни клубове, историята на бургундското вино. Описани са разговори и срещи с интересни хора, преразказани са местни легенди. Научаваме малко известни факти както от френската кухня, така и от националната история.

Към всяка от десетте глави на книгата има старателно изпробвани рецепти на характерни блюда – говеждо по бургундски, кисело зеле с наденички, палачинки. В повечето случаи това не са някакви претенциозни ястия, но те съдържат важен, чисто френски елемент, който ги прави уникални. Ан Ма буквално ни вкарва в кухнята на няколко парижки заведения, където научаваме кулинарни тайни от първа ръка. Тази завладяваща книга е предназначена за широк кръг читатели – за тези, които искат да научат повече за френската кухня, а и за всички, които се интересуват от Франция и всичко френско.

Ан Ма е работила и като журналист в издателство. Сътрудничи на „Ню Йорк Таймс“, „Интернешънъл Хералд Трибюн“ и др. Разделя времето си между Париж и Ню Йорк.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата