SKIF

Безсмислено е да обясняваме какво е значението на Париж за световната култура. Но филмът „Дипломация” на режисьора Фолкер Шльондорф и сценариста Сирил Жели от 2014 г. ни връща към един кратък епизод от Втората световна война, който остава сякаш подценен и пренебрегнат. В рамките на няколко часа – нощта на 24 срещу 25 август 1944 г., животът на парижани и великолепните архитектурни паметници са поставени на карта. Адолф Хитлер, губейки войната, издава заповед световната столица да бъде срината. Мостовете над Сена, Айфеловата кула, Лувъра, Нотр Дам, Триумфалната арка, Версай, парламентът са натъпкани с експлозиви. Взривовете ще вдигнат нивото на реката до 4 метра и ще удавят града. Съдбата не на войната, а на Париж, е в ръцете на губернатора генерал Фон Холтиц. Негова е последната дума, транслираща заповедта на Фюрера. Защо обаче пруският войник не се подчинява и днес Париж продължава да очарова със своята история, архитектура, изкуство, романтика?

Именно това разказва лентата на германския режисьор Шльондорф, който стъпва върху пиесата на Сирил Жели, за да изгради вълнуващия сюжет. Титаничният словесен сблъсък между влюбения в Париж шведски консул Раул Нордлинг и германския генерал Холтиц е всъщност целият филм. С фанатична любов към цивилизацията дипломатът успява да постигне победа. Блестящата игра на Нилс Ареструп (Нордлинг) и Андре Дюсолие (Холтиц) по убедителен начин допълват трагизма на ситуацията и драматизма на Втората световна война.

„Дипломация” е за тези, които обичат деликатността и чувствителността на европейското кино. Той е на космически години от съвременните мащабни, наситени с компютърни ефекти, разточителни американски продукции.

Филмът е и реплика към една позабравена лента – през 1966 г. излиза „Гори ли Париж?” на режисьора Рене Клеман. В нея участват емблематичните звезди на френското и американското кино: Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Кърк Дъглас, Ив Монтан, Мишел Пиколи, Жан-Луи Трентинян, Орсън Уелс.Но в сценарият на Копола на фокус е цялостната картина на събитията и фундаменталното значение на Раул Нордлинг остава пренебрегнато и потъва в забрава.

За тези, които обичат и се интересуват от Фолкер Шльондорф, автобиографичната му книга на „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми” е преведена на български и все още може да се намери в книжарниците.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.