ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

24-тият филм от една от най-култовите поредици в киното – за героя на Ян Флеминг Джеймс Бондq има всичко необходимо, франчайзът да продължи успешно въпреки миналия над половин век от началото.

„Спектър” е режисиран от Сам Мендес, който режисира и предшественика му, „Скайфол”. Даниъл Крейг се завръща в ролята на агент 007 за четвърти път, а негов архивраг е Ернст Ставро Бофелд – изигран от носителя на „Оскар” Кристоф Валц. В ролята на характерните за поредицата момичета на Бонд този път са Леа Сейду и вечният секссимвол Моника Белучи, която на 51 години се превърна в най-възрастната актриса, в секси ролята.

Лентата отбелязва завръщането на криминалната организация „Спектър” в поредицата за първи път от 1971 г., когато излезе „Диамантите са вечни” с Шон Конъри. Сюжетът отново изправя агент 007 срещу престъпния контингент, а и оформя като едно цяло историята на всички филми от серията с участието на Крейг. Засегната е и темата за следенето на всяка стъпка и липсата на личен живот, така актуална в последно време. Периферният конфликт във филма са опитите да не бъде затворена програмата „00”, на която е продукт и самият Бонд.

„Спектър” залага на доказаната печеливша форма в една от филмовите поредици, която днес, повече от половин век от своето начало, по всичко изглежда, че никога няма да свърши. Зрителят е връхлитан от зрелищни екшън сцени, преследвания с коли, хеликоптери и влакове, схватки, в които агент 007 показва уменията си в ръкопашния бой и забавни подмятания и диалози. Естествено, Бонд отново има почти необясним успех с жените, демонстрирайки типичния си чар и увереност.

Даниъл Крейг за пореден път доказва, че е най-доброто превъплъщение на Джеймс Бонд на големия екран. Удават му се добре безскруполността, жестокостта и дълбочината, необходими на един агент от тайните служби с лиценз да убива. Нещо, което липсва в усмихнатите и позитивни изпълнения на актьори като Шон Конъри, Роджър Мур или Пиърс Броснан. Първоначалните планове са Крейг да бъде агент 007 още веднъж. Възможно е обаче „Спектър” да е последният му филм като Бонд. Неговият наследник ще има доста трудна задача, освен ако студиото не реши да промени същността на героя в бъдеще.

„Спектър” следва и тенденциите на блокбъстърите тази година. Подобно на „Отмъстителите: Ерата на Ултрон”, „Бързи и яростни 7” и „Мисията невъзможна”, екшън сцените са много и понякога толкова продължителни, че зрителят забравя за сюжета. Все пак лентата на Мендес превъзхожда тези мегапродукции, дебютирали в кината по-рано тази година. 

Опасенията на писателя Антъни Хоровиц, че героят на Флеминг ще бъде прекалено сантиментален и уязвим, не се оправдават. Виждаме Бонд почти като супергерой – бърз, непоколебим и решителен. 

Феновете на поредицата би трябвало да останат доволни и да чакат с нетърпение 2019 г., когато по план трябва да излезе следващия филм за най-обичания сексист, мизантроп и алкохолик в историята на киното и литературата.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията