ПАВЕЛА КОСТОВА, "Свободна Европа"
Представленията му са зрелищни, невиждани, провокативни. От Жана д'Арк със синя перука до 24-часов спектакъл на живо. Затова не е изненада, че през 2022 г. е избран за художествен директор на откриването на Олимпийските игри.
Церемонията по откриването на състезанията привлече вниманието на света. Тя продължи 4 часа и за първи път в историята на игрите излезе извън стадиона и се настани в центъра на града домакин - Париж.
Това се случи благодарение на Тома Жоли, художественият директор на събитието.
Режисьорът често смесва класика с модернизъм, „висока“ култура с популярна. И всичко това винаги има цел.
„Свързахме се заради тази споделена човечност, в която всеки можеше да се разпознае, да намери себе си и да каже: да, всички сме различни, но всички сме заедно. Това всъщност беше идеята на тази церемония“, казва Жоли за откриването.
Церемонията беше гледана от над 300 хиляди души на място и от милиони по телевизионните екрани.
Шоуто включваше различни сцени с танцьори и музиканти, сред които Лейди Гага и Селин Дион. Олимпийските спортисти пък дефилираха в лодки по река Сена от Понт д'Аустерлиц до Понт д'Йена или общо 6 километра.
Докато всичко това се случваше, олимпийският огън прекоси цял Париж от ръка на ръка. Пътешествието му започна от празен стадион, където традиционно се състоят церемониите по откриването на Олимпийските игри, и стигна до олимпийски балон с горещ въздух, който се издигна над града.
С представлението Жоли прикова очите на света и предизвика разгорещени дебати. Един конкретен сегмент от спектакъла дори доведе до обвинения в подигравка с християнството - те дойдоха от страна както на консервативни политици, така и на френската католическа църква, руската църква, а последно и на Българската православна църква.
„Никога няма да откриете в работата ми желание да се подигравам или да очерням някого. Исках да направя церемония, която да сближава хората, да ги помирява, но също така и церемония, която да утвърждава нашите ценности за свобода, равенство и братство“, каза Жоли в отговор на критиките.
Тома Жоли е роден на 1 февруари 1982 г. в Руан в семейството на печатар и медицинска сестра. Още от малък е привлечен от театъра и често изнася представления за семейството си с оперна музика и импровизирани костюми.
Това се случва в родната му къща в Ла Рю-Сен-Пиер, малко селце, на около 20 километра североизточно от Руан.
„Там имаше училище и църква, но не и магазини. Родителите ми не ходеха на опера. Не ходехме на театър, само на кино веднъж или два пъти годишно“, казва режисьорът пред Le Monde през 2022 г.
„В семейство, в което никой не ходеше на представления, сякаш бях наследил, без да го осъзнавам, едно неудовлетворено желание най-накрая да го направя".
Воден от това свое желание, Жоли се присъединява към детска театрална трупа, когато е на 11 години. В гимназията продължава да се занимава с това и се включва в театрален клас.
През 2003 г. завършва университет със специалност „Театрознание“, след което учи и в Университета за драматично изкуство в Рен.
Той започва кариерата си на режисьор през 2006 г., като заедно с приятели създава собствена театрална трупа - La Piccola Familia.
През 2014 г. привлича вниманието към себе си със своята интерпретация на пиесата на Шекспир „Хенри VI“, която поставя на фестивала за театрално изкуство в Авиньон.
В спектакъла, който продължава 18 часа, Жана д'Арк носи синя перука, а в самата пиеса се използва много пиротехника. Темпото на спектакъла е като на телевизионен сериал, пише Le Point за него.
„Аз съм дете на 90-те години на миналия век, подхранвах се с музикални клипове и манга“, казва Тома Жоли пред изданието, като посочва, че неговите културни познания се простират "от Бритън до Бритни" - или от класическия композитор Бенджамин Бритън до поп певицата Бритни Спиърс.
През 2015 г. Жоли печели театралната награда „Молиер“ за своя спектакъл. През 2016 г. той представя "Le Ciel, la Nuit et la Pierre glorieuse" на 70-ия фестивал в Авиньон. Започва да режисира и опери с „Елагабал“ на италианския композитор Франческо Кавали и „Фантазия“ на френския композитор Жак Офенбах .
„Талантът на Тома Жоли се крие в способността му да популяризира и най-трудните текстове и обратно, да придаде дълбочина на това, което на пръв поглед може да изглежда малко повърхностно“, казва Фредерик Биези, който открива центъра за сценични изкуства "Ла Скала Париж" с един от неговите спектакли.
През 2020 г. Жоли става директор на Националния драматичен център в Анже (Centre Dramatique National d'Angers). Две години по-късно той представя своята интерпретция на легендарния мюзикъл „Стармания“, а през 2023 г. поставя „Ромео и Жулиета“ в Парижката опера.
Успехът му „несъмнено се дължи на факта, че той не прави разлика между класическа и популярна култура. Сякаш не съществува йерархия на жанровете“, казва писателката Лейла Слимани за Жоли.
