Първото сходство между съвременните олимпийски игри и състезанията от древността е в това, че и тогава те са се провеждали веднъж на четири години, посочва „Ди Велт“. Същевременно изданието отбелязва, че датата на първата Олимпиада – 776 година преди новата ера – е повече легенда, отколкото реалност. 400 години по-късно на историка Хипиас било възложено да състави хроника на големите спортни събития, което той и направил, попълвайки празнините с дати по свое усмотрение. Но все пак как са се появили Олимпийските игри?
Още Омир в своята „Илиада“ пише за спортни състезания, организирани в памет на героя Патрокъл. Те са включвали най-важните дисциплини: състезания с колесници, бокс, борба, бягане, стрелба с лък, хвърляне на копие и боеве с оръжие. Победителите били възнаграждавани с коне, ценни златни предмети и красиви робини.
Спортни игри и разгул
Вече в наши дни изследователски проект, реализиран от германски и гръцки експерти – археолози, историци и лингвисти - стига до извода, че Олимпийските игри са били решаващ мотор за формирането на гръцкия свят, пише „Ди Велт“, тъй като става дума за региона около град Елида, Пелопонес, който не е имал силен център от типа на Спарта или Атина. „По-скоро можем да го сравним с един вид федерация, начело на която е стоял войнстващ елит“, казва пред „Ди Велт“ историкът Ханс-Йоахим Герке.
Постепенно обаче едновременно със спортните игри, празненствата и разгула се поражда съзнанието за общност, казват изследователите. По време на съвместното ядене и пиене враждите се забравят и се установяват нови връзки. Регионът се превръща в център на култове, спорт и празненства, наподобяващи оргии. Едно от свидетелствата за масовостта на забавленията, открито от германско-гръцкия изследователски екип, е предполагаема някогашна голяма яма за фекалии в Олимпия – тя доказва, че там на всеки четири години по време на второто пълнолуние след лятното слънцестоене са се събирали множество посетители.
Олимпия скоро добива не само регионално, а и национално значение за гръцкия свят. Една от причините е оракулът, който се прославил с точните си пророчества. Оракулът е бил подобен на този в Делфи и давал полезни съвети за плановете и маршрутите на започната от гърците през осми век преди новата ера „голяма колонизация“.
Игрите формират гръцкия етногенезис
„Ди Велт“ подчертава, че организацията на игрите е била сложна – не само по отношение на инфраструктурата, но и на народните празненства, които са се нуждаели от подтикване и режисура. Поради това из цяла Гърция са били разпращани посланици, носещи следната важна новина: по време на игрите всички, които под някаква форма са участвали в тях, е трябвало да поддържат мира и да се включват в празненствата. Затова в Олимпия са пристигали делегации от няколкостотин градове държави. Техните лидери представяли своите общини и носели отговорността за изявите на своите спортисти, а и донякъде – на феновете. Те завързвали близки връзки с домакините, които не се ограничавали до култа, а можели да бъдат използвани и на икономическо и политическо равнище.
„Натъкнахме се на съществувала в края на VI в. пр.н.е. отчетлива и плътно преплетена мрежа“, обяснява пред германското издание Герке. “Всичко това подсилва и потвърждава отново и отново усещането и знанието за принадлежност към една голяма всеобхватна култова общност - тази на елините.“
С култ, спорт и забавления олимпийските игри в древността се превръщат в решаващ форум за формирането на гръцкото чувство за общност, известно като етногенезис. Затова нека никой не казва, че спортът е бил само страничен въпрос в историята, завършва обзора си „Ди Велт“.
